Търсене

Крисчън сви рамене, но последва Юки. Поне засега животът му изглеждаше в безопасност.

Крисчън поклати глава. - Не мога да ти отговоря на този въпрос, съжалявам. Единственото, за което знам е поръчката и името на клиента.

- Не бих бил толкова сигурен. - отвърна Крисчън, отдъхвайки си леко, изглежда лисицата нямаше намерение да го нападне, засега. - Поръча те някоя си "Луо Мейзъ", изглежда е съпруга на онзи твой император.

- Какво имаш предвид "и това ли е"? - повдигна вежда Крисчън. - Не се ли интересуваш кой те е поръчал? Разбира се, че не съм толкова глупав, че да се опитам да те убия.

Крисчън въздъхна. - Няма особено лесен начин да ти го кажа, но... Приех поръчка онзи ден, оказа се че мишената си ти.

- Нямам особен избор, Лилит. - отвърна Крисчън и се запъти към мястото, където Юки стоеше, също странейки от останалите. - Трябва да говорим за нещо важно.

- Ако не я предупредя единствено ще направя ситуацията си още по-лоша, отколкото е сега. - отвърна Крисчън, поклащайки отрицателно глава.

- Разбира се, че ще побеснее. - отвърна Крисчън и въздъхна. - Особено познавайки нрава ѝ от предишни случаи.

- Прекрасно. Точно това имах нужда да чуя, Лилит. - саркастично отвърна Крисчън.

- Ако беше я поръчала другата, щях да се сетя по-бързо за кого става въпрос и да откажа. Уви, предполагам просто отлагам неизбежното. - отвърна Крисчън. - Не се и съмнявам, че отново ще бъда потърпевш на гнева ѝ, когато …

Крисчън сви рамене. - Аз също бях там, не съм сигурен коя е "Луо Мейзъ", но поръчката дойде от нея. - отвърна той. Жената с онзи император нямаше ли друго име?

Крисчън се засмя, сетне сви рамене. - Предполагам ще се наложи да разбера дали коняря е бил прав все пак... Бих предпочел да е без трансформирането в мъж и убийството след това, но уви. Дори не знам в какво се е забъркал…

- Елвира? - отвърна Крисчън още по-учудено, сетне осъзна как са прозвучали думите му. - Колкото и неприятно да би ми било и вероятно също да бях отказал ако това беше ситуацията, не би ми било изобщо трудно да убия Елвир…

- Защото в последствие осъзнах за кого става въпрос... - въздъхна Крисчън. Омръзна му да се преструва, така или иначе скоро щеше да се наложи да отиде при нея и да ѝ каже. - Поръчката, която приех бе да премахна любовниц…

- Дракон... - повтори Крисчън. - Това би било съвсем възможно, дори Арус има драконоубийци на заплата. - засмя се Крисчън. - Опасявам се че не се същам за възможен начин тази поръчка да бъде изпълнена. Или... познатият м…

- Защото не е физически възможно да бъде изпълнено? Поне не и от... моят познат. - отвърна Крисчън и сви рамене. - Знам ли какво може да се случи? Предполагам болезнена смърт.... Ако опасенията на коняря Каво не са основ…

Крисчън отново въздъхна. - Все още не, но съвсем скоро ще бъде. - отвърна той. - Възложиха му задача, която за съжаление не е по силите му. Последствията ако откаже да я изпълни обаче са неясни и определено не звучат доб…

- Вече съм... Имам предвид, не би било от полза на познатия ми този път. - отвърна Крисчън.

- Сега като се замисля, предвид ситуацията в която се намира, вероятно и това няма да бъде достатъчно. - отвърна Крисчън. - Няма значение, не е нещо за което има нужда да се тревожиш.

- Не е важно. Един мой приятел има проблеми, но предполагам ще намери начин да се справи... - отвърна наемният убиец.

Крисчън се засмя. - Защо ли не се учудвам... - отвърна той. - Ако някой иска да изчезне безследно, дали земите отвъд Еритос биха били добра идея за укритие?

Мъжът въздъхна. - И на представа си нямаш... - отнесено отвърна той. - Вие как сте? Не изглежда като да съм изпуснал нещо ново, така като гледам.

Крисчън поклати глава. - Здравей, Лилит. Нищо, за което да се тревожиш. - отвърна той с усмивка. - Арус ми дава прекалено много задачи, изморен съм, реших просто да намина да ви видя.

Крисчън дойде в покрайнините. Поръчката, която следваше този път беше доста интересна, особено предвид факта, че нямаше как да я изпълни. Той не поздрави никого, вместо това застана встрани от останалите.