Търсене
50 поста от Крисчън в „Партито на Дейвид“
- Дори и това да беше истина, единственият който ще пострада от това щях да бъда аз. - засмя се Крисчън. - Особено, когато лейди Моника я види така. Сега ще помоля да бъда извинен, тази вечер ми дойде в повече по достатъ…
Крисчън реши да игнорира Арус за сега и се обърна към Лилит. - Да съм я нагрубил? Нямам спомен да съм сторил подобно нещо. - невъзмутимо отвърна той. - Другата жена, която така грешно наричаш с това странно прозвище няма…
- Възможно е и да съжалявам, но предвид колко бързо се разпростират клюките по тези земи, утешителна мисъл за мен ще бъде това, че няма да съм познат като човек, който се съблича чисто гол из полята. - подвикна след нея …
- Разполагах с известни средства, когато купих къщата, но нямам спомен тази местност да е била част от имота. Тук не е домът на Нана. - все така подигравателно отвърна Крисчън.
- По принцип възможността да съблека красива дама е комплимент за мен, но точно в този момент съм с доста смесени чувства... - подигравателно отвърна Крисчън.
Крисчън се обърна към Лилит. - Няма да убия горката жена, само защото вие двете имате ментални проблеми. - сетне хвърли поглед и към Нана. - Казах ти, че да прекарваш време с Лилит няма да се отрази добре на психиката ти…
- Добре, смятам че всички видяхме достатъчно. Даже предостатъчно. - отсече Крисчън и отново вдигна наметалото си, подавайки го на Нана. - Моля те, престани.
От своя страна Крисчън проклинаше факта, че не успя да се напие през вечерта, може би тогава разговорите, които му се наложи да проведе на това събиране щяха да бъдат по-малко нелепи.
Крисчън хвърли скептичен поглед към Арус. - Предполагам така ми се пада, след като цяла вечер се хвалих с широкоскроеността на южняците. - засмя се той. - Държа да те предупредя обаче, че дори там не гледаме с добро на о…
Крисчън се приближи до Нана и свали наметалото си, подавайки го в ръцете ѝ. - Престани, в момента единствено злепоставяш себе си. Милейди Марибел не е проблема в тази ситуация.
Крисчън не можеше да повярва на поведението на Нана. Вероятно Еритос беше точно правилното кралство за нея, предвид че от съвсем кратко бе тук и вече започваше да се държи като коняря Каво. - Наистина впечатляващо, но въ…
- Лилит, не разбирам защо толкова незначителен проблем трябва да завърши с нечия смърт. - невъзмутимо отвърна Крисчън и се обърна към Нана. - Не можеш да си го позволиш така или иначе.
Крисчън въздъхна тежко. - Лилит, старицата прекалява, с това съм абсолютно съгласен, но не заслужава да бъде убита. Тя е възрастна, дадох къщата в този вид, но нищо не спира Нана да вдигне оградата нагоре, след като това…
- Работата ми няма нищо общо с горката жена. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - След това, което се опита да сториш с мидите смятам, че всичко което правиш срещу нея е целенасочено.
- Ако нещо се случи с нея тези дни, трудно би било да повярвам, че някой друг е виновен. - невъзмутимо отвърна Крисчън.
- Може би така е по-добре, действително. Извини ме за момент. - Крисчън чуваше разговора на Лилит и Нана и се приближи до двете жени. - Надяваше се на какво по точно?
- Отношенията между кралските особи са уви нещо, което никога няма да разбера. - сви устни Крисчън.
- Разбирам, че очевидно не я харесваш, но все още не мога да забравя това, което ми разказа. Там живеят невинни момичета, които страдат ежедневно заради нечия прищявка. Не мога да се съглася, че това е нормално. Вероятно…
- Не бих таил нищо друго, освен неприязън към място, което се отнася така с целия ми пол, опасявам се че разбиранията им са твърде далеч и от мен. - поклати глава Крисчън.
- Бях готов да ѝ помогна да се устрои другаде още сега, но уви, тя отказа. - въздъхна мъжът.
- На мен също ми звучи прекалено странно. Възможно ли е да е чак толкова състрадателен и просто да е приел злата ѝ участ присърце, взимайки я за съпруга, за да я отърве от живота във въпросното кралство? - саркастично по…
- След като всичко това е безпредметно, защо просто не уведоми баща Ви за намеренията си и не приключи този фарс? Наистина не разбирам. Предполагам е за добро, никога не бих успял да се примиря с такъв живот. - отвърна К…
- Освен ако Афсол не пожелае да я задържи. - отвърна Крисчън през смях. - Но се опасявам, че в кралство Еритос ще свърши оцветителния пигмент при такъв развой на събитията.
- Надявам се скоро да се завърне жив и здрав. И да не се налага да погребва съпругата си междувременно. - отвърна Крисчън. - Не е ли възможно да се помирите? За добро или лошо, изглежда че ще останете семейство. Попитах …
Наемният убиец сви рамене. Наистина не разбираше защо напоследък отношенията между всички в Еритос бяха толкова обтегнати. Не живееха с Арус, не познаваха истинско страдание. - Наистина не смятам че всичко това е нужно и…
