Търсене

Крисчън реши да провери дали съотборниците му са решили да се върнат в териториите отвъд Еритос. Отне му известно време, докато успее да си спомни докъде бяха стигнали, обхождайки безкрайните снегове, но най-сетне стигна…

- Не се и съмнявам. Конярят е магнит за неприятности. - засмя се Крисчън. - Ако желаеш, ще те изпратя до кралството, не съм сигурен дали нашите приятели имат намерение да се прибират.

- Така или иначе не правим нищо особено продуктивно. - сви рамене Крисчън.

- Не съм убеден, че ще срещнем още нещо, иглуто изглежда празно, освен двамата ни приятели вътре. - отвърна Крисчън.

- Трябва да се съглася. - въздъхна Крисчън. - Всъщност, какво точно се очаква да продължим да правим тук сега?

- Ще се наложи да повярват, тъй като всички видяхме това с очите си... Макар и да не ми се искаше да ставам свидетел на подобни неща.

- Имаме застраховка - присъствието на коняря. - Крисчън вдигна показалеца си и посочи към иглуто, където се намираха Каво и Дейвид.

- Отсега си представям как ще реагират останалите. - засмя се Крисчън.

- Опиумът в повечето случаи не работи така. - отвърна Крисчън. - Макар че можеше и да помогне да приемем по-лесно съществуването на животни, които познават коняря насред тези необитаеми територии.

- За съжаление има голяма вероятност да си права. - въздъхна Крисчън.

- Може би точно от това имаме нужда, за да преживеем присъствието на нашият скъп приятел коняря. - отвърна Крисчън.

- Може би трябваше да опитаме онези чушки... - продължи да се смее Крисчън.

- Не съм особено сигурен, че бих искал да разказвам какво се случва на нашето. - на свой ред се засмя мъжът.

- Надявам се да не е. - усмихна се Крисчън. - Надявам се да среща същите причудливи създания като нас. Това е най-малкото, което заслужава.

- Милион злато са нищо, така е. - засмя се Крисчън. - Обвинявам единствено и само Арус за несгодите си.

Крисчън се изсмя, чувайки думите на коня, сетне се обърна към Катрин и кимна. - Аз имам същите известни подозрения. - отвърна той.

- Интересно тогава защо и аз не разбирам въпросните "мъжки работи". - засмя се Крисчън.

- Ако Евдемия е... долна, не съм сигурен как бих могъл да определя други от личностите, с които се събираме. - въздъхна Крисчън.

Крисчън поклати глава. - Господин Каво, изключително далеч сте от истината, поне що се отнася до Кросфайър Муунлайт.

Крисчън въздъхна тежко. - Господин Каво, определено няма да сторите нищо подобно.

- Силно се надявам това да не е така, но положителното е, че всичко досега беше сравнително лесно за побеждаване. - отвърна Крисчън и погледна към коняря и коня му, които се държаха още по-странно. - Господин Каво...? - …

- В самото начало не бях особено оптимистично настроен, че ще открием нещо полезно тук, но в крайна сметка в пергамента, който получих за обяснение ми беше казано просто да посетя това място с вас. - сви рамене Крисчън.

Крисчън запуши носа си с ръка. - Чудно откъде в тези необитаеми земи се е сдобило с подобен вид храна.

Крисчън избърса камата си с крайчеца на наметалото си, сетне вдигна ръце. - Благодаря, господин Каво, но ще пропусна. - отвърна той.

Крисчън също нападна странното същество, прорязвайки единия му крак с камата си.