Търсене

- Смятам, че уточних, каквото можах. - отвърна Крисчън. - Ще вървя. Мъжът излезе от криптата и се запъти към пристанището.

- Лилит, наистина ли дойде тук само, за да злорадстваш? - въздъхна Крисчън.

- Предполагам, че няма значение в действителност. - отвърна Крисчън. - Но следвайки същата логика, не коства нищо желанието ѝ да бъде уважено.

- След като желанието ѝ е друго, трябва да бъде уважено то. - отвърна Крисчън. - Защо изобщо е предмет на дискусия?

- Трудно ми е да повярвам, че Афсол е бил замесен в това.

- Вероятно никога няма да ги разбера. А смятах, че аз имам лош късмет за това, че съм роден в Шиера. - въздъхна Крисчън.

- Наистина не знам как да коментирам това. - отвърна Крисчън. - Силиа никога не е описвала родното си място като толкова назадничаво. От друга страна онази жена, Аша, също идваше от кралство където според нея и всички ос…

- Баща ѝ? - изненадано възкликна Крисчън. - Била е убита от... армията на баща си? Но защо?

- Афсол също не е тук. В бележката, която получихме не пишеше нещо да се е случвало с него. - отвърна Крисчън.

Крисчън също се приближи. Все още му беше трудно да повярва, че Силиа вече я няма сред живите, макар и тялото ѝ, положено в тази крипта да го доказваше напълно. Изглежда дори и онази огърлица имаше лимити. - Колкото и да…