Търсене

- Звучи добре. - отвърна Крисчън и повика келнера, за да плати сметката.

- В такъв случай пожелавам на двете ви приятно прекарване в тази нова таверна. - засмя се Крисчън. - Шегата настрана обаче, не мога да пия прекалено много тази вечер, Арус чака нова пратка с робини. Ще те изпратя докъдет…

Крисчън довърши пържолата си и реши да игнорира странното поведение на Алиса. Предполагаше, че нищо не е разбрала и вероятно, както и повечето от останалите, е повярвала на Арус вместо това. Какво им ставаше на всички на…

Крисчън повдигна вежда и хвърли подозрителен поглед на жената пред себе си. - Изпитвам нарастващи съмнения, че си разбрала каквото и да било от обясненията ми досега. - с подигравателна нотка в гласа отвърна мъжът.

- Нана е куртизанка. - отвърна Крисчън, продължавайки невъзмутимо да реже от пържолата си.

Крисчън въздъхна тежко. - Само един разговор с Арус и вече те е въвлякъл в делюзиите си. - отвърна той.

- За щастие, няма нищо общо с лейди Моника. - засмя се Крисчън.

Крисчън отряза още една хапка от пържолата си. - Точно затова исках да приемеш извиненията ми одеве. - отвърна той, след като преглътна хапката си. - Осъзнах, че действията ми са нелепи отдавна.

- Това е минало, а и никога не съм му отдавал особено значение. - отвърна той. - Няма защо да съжаляваш. Така или иначе от самото начало те подведох.

- Няма. - прямо отвърна Крисчън и остави приборите си в чинията за момент. - Алиса, искам да ти кажа единствено, че неволно те въвлякох в доста незряла част от живота си. Съжалявам, ако с действията си съм те наранил няк…

- Не бих казал, че сме в каквито и да било отношения. - засмя се мъжът, отрязвайки парче от пържолата си. - Реших да се смиля над нея и лошия ѝ изглежда късмет, не мисля, че има къде другаде да иде. А и е достатъчно наха…

- Дълга история е, а и не желая да влизам в подробности. - отвърна Крисчън, отмествайки ръцете си, за да положи келнера чинията с храната му. - Нана няма нищо общо с мен, освен тази къща.

- Момичето... на което подарих къщата, - с въздишка повтори Крисчън. - няма право на мнение.

- За какво говориш? - присви очи Крисчън. - Защо да не е имало смисъл? Знаеш, че винаги бих се радвал да се видим.

Крисчън си поръча пържола от рядка порода теле, сетне обърна поглед към жената пред себе си. - Вече си говорила с Арус?

- Не бих казал, че пазарът е особено благосклонен в днешно време. - отвърна Крисчън. - Последният имот, който купих ми излезе осемстотин милиона злато.

- Случват се и чудеса в този живот, изглежда че. - засмя се чернокосият мъж, взимайки менюто си в ръце. Така или иначе вече знаеше какво ще поръча. - Ти не замина ли при роднини в Шиера?

- Нима? - повдигна вежда Крисчън, също отпивайки от чашата си.

- Не виждам защо не бих. - отвърна мъжът, настанявайки се в стола си. Келнерът донесе две чаши с шампанско, както винаги ресторантът посрещаше гостите си. Крисчън пое чашата си в ръце и я подаде напред.

- Сигурен съм, че си струват. - отвърна Крисчън. - Уви, при мен явно попадат само лудите от техния вид. Явно имам лош късмет.

- Интересно ми е откъде знаеш как точно се държа с нея. Нима и ти си развила онези странни способности, които приятелят ти Каво притежава?

- Защото изглежда разбира погрешно "мозъчните ми знаци". - саркастично отвърна Крисчън. - Обикновено желанията ѝ включват да не ме вижда изобщо.

- Просвети ме тогава, как точно би следвало да ѝ обърна внимание?

- Ако питаш Нана, ѝ обърнах прекалено много внимание. - засмя се Крисчън. - Не е ли тя тази, която непрестанно се оплаква от мен?

- Забравяш, че съвсем доскоро делих една къща с нея. Няколко пъти. - напомни ѝ Крисчън. - Не смятам, че тук има друг, който я е слушал толкова дълго, колкото мен.