Търсене
71 поста от Крисчън в „Поляната“
- Идея си нямаш как действат опитните крадци, изглежда че. - изсмя се Крисчън. - Силно се надявам да склониш да наблюдаваш корабите днес в такъв случай.
Крисчън присви очи. - Сигурна ли си, че не е бил крадец, който проучва района?
Крисчън тъкмо се върна, когато забеляза непознат да се отдалечава. - Кой беше това? - попита той лисицата.
"Имам известни съмнения относно това." Помисли си Крисчън и отиде да намери място, откъдето ще може да наблюдава корабите, поне докато заспи.
- Добре знаеш, че в ситуациите ви има огромна разлика. - въздъхна Крисчън. Нямаше намерение да води отново този нелеп спор. - С нашите кораби всичко наред ли е?
- Сега виждаш ли причината, поради която предпочитам да работя за другиго? Ако бях сам, всичката тази отговорност щеше да е на моята глава. Не, благодаря. - отвърна Крисчън.
- Не бих го правил. - засмя се Крисчън. - Шегата настрана, в Шиера - уви, съвсем не са толкова наивни. Организациите там притежават на разположение опитни драконоубийци, както и безброй отрови, действащи върху доста драк…
- За съжаление търговските кораби често стават мишена в пространството между Кросфайър Муунлайт и Шиера. - отвърна Крисчън. - Доколкото знам, често ходи там.
- Орландо често посещава Кросфайър Муунлайт, но... Като се замисля, най-често можеш да го срещнеш в крепостта Минамото. От известно време работи и там.
Крисчън се плесна по челото, слушайки думите на Нана. - Не е ли по-лесно да наемете някого, който да потърси крадците? Гилдията е известна в Шиера, има една организация, която работи сравнително евтино - Синя Луна. Инак,…
- Звучи лошо. Мога да попитам Арус, ако имате нужда от помощ с инвестиция. - намеси се Крисчън.
Крисчън се обърна към лисицата - Затова аз съм просто бодигард, а не собственик на бизнес. Има своите рискове, както виждаш.
- Удоволствието е мое. - усмихна се мъжът. - Аз съм Крис. Силиа има имот тук, в един от по-приличните квартали на кралство Еритос. Опасявам се обаче, че е сравнително далеч, желаете ли да Ви придружа? Трудно бих обяснил …
Крисчън се усъмни за момент. Пътническите кораби обикновено не спираха на произволни места. Не че беше нечувано някой капитан да се обърка, но отново си спомни за заръката на Арус. - Прощавайте, в какви точно отношения с…
Крисчън кимна. - Напълно разбираемо. За щастие знам къде е дома на Силиа, познати сме. - отвърна той. - Трябва да Ви кажа обаче, че не е близо до тази местност.
Крисчън се усмихна приветливо, макар и да беше крайно изненадан от появата на непозната жена. Той хвърли бърз поглед към корабите и Нана, моято все още плуваше около тях. - Здравейте. Как мога да Ви бъда полезен?
- В това да помогнеш на мен влизаше да не разпространяваш и историята. - Крисчън махна с ръка. Лисицата никога нямаше да разбере. - Както и да е, това е също нещо, за което няма смисъл да спорим, не бихме могли да стигне…
- Използвах устройството предимно, за да се защитя. - отвърна Крисчън. - Не съм се притеснявал никога, че някой ще ми потърси сметка. Не желаех всичко това да се връща обратно към Силиа.
- Доколкото помня, ти сама се съгласи да ми помогнеш. На мен. Не на Силиа. - отвърна Крисчън.
- Няма нужда да говорим повече за случилото се със Селесте, не е като да можем да променим нещо в момента. Пък и отдавна осъзнах, че не би следвало да съм аз този, който ще взима решения за бъдещето ѝ. Относно Силиа обач…
- Беше ли нужно да споменаваш това? Тъкмо бях започнал да забравям. - въздъхна мъжът.
- Ако включа диамантите в състоянието си, сега вероятно също съм. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Причината да започна работа при него не беше златото така или иначе. С лейди Моника се скарахме доста лошо, след което тя…
- Не един или два месеца при това. - отвърна Крисчън. - Когато с лейди Моника се устроихме в Кросфайър Муунлайт, случайно се запознах с него в една таверна. Предлагаше услугите си на заможни дами от кралството. После му …
- Познавам Арус още откакто късмета не му се беше усмихнал. - отвърна Крисчън. - Знаеш ли, че сте колеги? Или поне бяхте. - той се сети за виконтесата с дървения крак отново и го напуши смях.
- Не бих могъл да се справя с такава отговорност да развивам собствен бизнес, съжалявам. - поклати глава мъжът.
