Търсене

Юки се телепортира в магазина на въпросната Мая Найтстийд. Лисицата нямаше спомен дали някога преди бе виждала тази жена, но така или иначе не я интересуваше. Тя се зачете в имената на стоките, сетне се изсмя с глас. - "…

Юки се телепортира в таверната, трябваше да избере някоя от мисиите. Лисицата кимна към съдържателя, сетне се отправи към таблото и се зачете в условията. На пръв поглед, абсолютно нищо не ѝ се хареса, но не искаше да из…

Юки дойде да се запише за новата простотия, която глупавата кралица на Еритос беше организирала. Лисицата не желаеше да полага усилия, но пък имаше нужда от кристали, затова изписа името си под това на онази Серена, сетн…

Юки пристигна в бойната арена, за да си вземе полагащата ѝ се награда. Юки получава 100 кристала.

Юки знаеше, че Зарган не би се отказал току-така от любимия си демон, та предполагаше, че Неро все пак е изпълнил поне едно от обещанията си към нея. - В такъв случай ще се възползвам още на мига. Този демон е недисципли…

- Силно се надявам. - придаде си сериозен вид Юки. - Противно на това каква ме изкарва долният предател Неро, аз не желая зло на никого от нашата раса. Бих се радвала, ако си добре.

- Бих се пробвала да съчувствам, ако ти се случваше за пръв път да бъдеш излъгана. - подигравателно отвърна Юки, продължавайки да се смее. - Наистина трябва да се вземеш в ръце.

Юки плесна с ръце и се изсмя с глас. - Браво! По-глупава си отколкото предполагах! Не съм сигурна, че животът сред човеци ти влияе добре, изобщо.

- Това е поредната глупост, която си свършила. - плесна се отново по челото Юки. - Предполагам този въпросен "дъртак" не е краля и няма никаква значителна власт? Поне с такова впечатление останах, от онова събиране.

- Разбира се. Той е винаги услужлив, в контраст с мен, която се държи ужасно. - изражението на Юки премина в гневно, макар и за страничен наблюдател да би изглеждало, че лисицата е съвсем спокойна. - В стремежа си да пом…

Юки бавно затвори очи и въздъхна с раздразнение. - Дори не разбирам защо мнението на двама идиоти е от значение за теб. Но така или иначе, има прекалено много неща, които изглежда не разбирам. Като например привързаностт…

- Не смятам, че е така. - сви рамене Юки. - А и през годините почти не съм използвала уменията си, за да привлека човеци. Ползвах ги след това, за да извадя наяве истинската им същност. Умението за манипулация и чарът тр…

- Коя част от това, което казах не разбра? Нито за момент не се наложи да използвам уменията си, за да го накарам да върши подобни неща за мен. Нито факта, че има жена ми попречи. - невъзмутимо отвърна Юки.

- Трябва да е приносът на енергията на магическите жаби. Една истинска лисица не би била толкова глупава. - успокояваше се сама Юки. - Наемният убиец е глупав женкар. За краткото време, в което се постарах да се сближа с…

Юки се изсмя с глас. - Ако започнеш да избиваш тези човеци наред, определено няма да можеш да съжителстваш "мирно" с тях, както сега се надяваш. Това ни умение спестява толкова много главоболия, никой нормален не би се о…

Юки не успя да потисне порива и се плесна по челото. - Глупачке, та ти дори не можеш да привлечеш един отявлен женкар на своя страна без помощта на умението си, как мислиш че ще се стича живота ти от тук насетне без него…

Юки се разгневи. Знаеше, че Нана е сравнително млада и съответно доста наивна, но не очакваше да е пълна глупачка. - Изпила си го? - повиши леко тон тя. - Изпила си отрова, защото е щяла да неутрализира някакъв си талисм…

Юки отново присви очи. Ако подобно вещество съществуваше, то би означавало, че силите на един йокай могат да бъдат изкуствено увеличавани. Такова нещо не беше възможно. Следователно Неро вероятно бе измамил Нана. - Какво…

Юки изгледа другата лисица изпод вежда. - Онзи предател ти е помогнал? - изненада се тя. - Убил е наемния убиец?

Юки сбърчи нос и се огледа наоколо. - Кой е идвал тук? Усещам отвратителната енергия на Долината на Кошмарите. - присви очи тя.

- Трябва ли да се е случило нещо непременно, за да те посетя? Нима след като отказах да ти помагам с нездравите ти интереси към човеците, вече не съм добре дошла на това място? - повдигна вежда Юки.

Юки се телепортира в дома на Нана и завари другата лисица да пие чай във всекидневната си. - Здравей. - вяло поздрави тя.

Юки реши да си върви. Нана сама се беше въвлякла в тази каша и сама щеше да се измъкне от нея. Лисицата не пожела лека вечер на никого.

- А аз не съм особено сигурна. - студено отвърна Юки. - Не продължавай с това, ако наистина искаш помощта ми за каквото и да било, това определено не е правилният подход.

- Колко щедро от негова страна. - саркастично отвърна Юки. - Пропускаш обаче малката подробност, че вината за състоянието ми в момента е изцяло негова. Не виждам особено много искреност в това да ми търси антидот за отро…