Търсене

Юки реши да си тръгва, преди онази тъпачка да е започнала отново да ѝ надува главата.

Юки се усмихна злокобно. Сега щеше да види този идиот.

"Няма да умираш, просто се преструвай на слаба, както се разбрахме." Отвърна ѝ Юки, по никакъв начин не променяйки изражението си.

- Не се и съмнявам. - тя се обърна към наемния убиец. - Това е Нана, тя е само на триста и петнадесет години. Няма да оцелее сама дълго, така че се надявам, че няма да ме подведеш и да причиниш смъртта ѝ, защото посмееш …

- Прекрасно. - усмихна се лисицата. - Добре дошла, намерих кой да се погрижи за теб, вече няма нужда да се тревожиш.

- Ще дойде тук скоро, не се безпокой за това. - незаинтересовано отвърна Юки.

- Няма уловка. - сви рамене жената. - Уверявам те, че няма да те нападне, а и нищо не я преследа, ако това си мислиш.

- Не става въпрос за демони, надявам се. - отвърна Юки, сетне въздъхна. - Наскоро открих един йокай, за съжаление е доста по-слаба от мен и няма да оцелее дълго, ако не ѝ се помогне. След като планирам скоро да си живея …

На Юки никак не ѝ се харесваше, че и този смее да ѝ отвръща на въпреки. Щяха да видят тия двамата. - Добре, както и да е. - пренебрежително махна с ръка лисицата, сякаш вече не се интересуваше от този спор. - Нека не се …

- Да речем, че казваш истината. Това не променя факта, че смее да ми търси сметка за неща, които не я касаят. - сви рамене жената. - След като не я касаят, ще се постараеш да не се меси.

- Не съм сигурна, че е така, но да речем, че ще бъде твоя отговорност. Ако посмее да продължи да ми се прави на интересна, ти ще платиш за това вместо нея, след като толкова държиш да я защитаваш. - студено отвърна Юки.

- Единственото, с което тази тъпачка би ми помогнала е по-бързо да умра, вероятно тази мисъл ѝ харесва. Няма да се учудя да се е наговорила с онази другата. Мислете му и двамата, ако разбера, че е така.

- Там, където скоро ще отидеш няма да имаш нужда от заплащането си, не се тревожи. Междувременно, глупавата ти жена си позволи да ми се прави на интересна. Това също не ми харесва и се надявам да е последният път, в койт…

Юки въздъхна отегчено. - За съжаление не е. Нещастницата изпищя, след което побягна нанякъде. Исках да разбера повече, затова не я гоних. След като тя изчезна обаче, ти ще си този, който ще ми разкаже цялата история, защ…

Виждайки наемния убиец, Юки се изсмя с глас. - Значи все пак реши да се появиш. Не трябваше да излизаш изобщо от гората. Тъпата ти клиентка не ми беше от никаква полза. - изсумтя тя.

Юки присви очи. Тази не можеше наистина да е толкова глупава, вероятно го правеше нарочно. "Добре. И без това ще се отрази на също толкова плиткоумния ти любим." Помисли си лисицата и си наля амброзия. Надяваше се наемни…

Юки се разгневи. - Ако още веднъж посмееш да споменеш името на Долината на Кошмарите, или да твърдиш пред някого, че съм от там, ще ти изтръгна езика, нещастна глупачке! - изсъска жената, сетне изражението ѝ отново преми…

- Знам ли? - сви рамене Юки. - Не си от най-умните, а и предния път нещо пак ми недоволстваше за това как съм щяла да ти разваля бизнеса с това кралство. Какво ли бих могла да си помисля?

Юки присви очи. - Предвид как си позволяваш да се държиш с мен, започвам да се чудя, дали в крайна сметка не си ти истинската клиентка. Наистина силно се надявам да не си посмяла да поръчаш смъртта ми, защото това би озн…

Юки ядно въздъхна. - Никъде не съм го пращала, всичко това е по негова вина. Изглежда някоя от твоите нови калабрийски приятелки знае за съществуването ми и не е особено съгласна с него.

- Ти си наистина глупава. - изкикоти се лисицата. - Както му спасявах живота толкова пъти, също толкова лесно бих могла да го отнема. Междувпрочем къде е наистина? Разбирам, че явно не смее да си покаже носа пред мен сле…

- Пропуснах частта, в която ме интересува какво си рискува. Животът му ми принадлежи така или иначе. Не разбирам ти какво общо имаш. - все така невъзмутимо отвръщаше Юки, разглеждайки ноктите на ръцете си.

- Знам ли? Може да е умрял. - невъзмутимо отвърна лисицата и сви рамене. - Би било доста по-полезно за него да си намери магически повече мозък, мен ако питаш.

Юки извъртя очи. Само тази глупачка ѝ липсваше, при все че все още беше ядосана. - Аз да съм го забъркала? - изсмя се тя и поклати отрицателно глава. - Той ме забърква в простотиите си, гледам че после явно и смее да се …

Макар и все още да беше бясна заради онази нещастница, Юки трябваше да намери наемния убиец, изобщо не трябваше да го изпраща да си ходи. Надяваше се да се домъкне на това събиране, както обикновено правеше. Тя не поздра…