Търсене
18 поста от Шао Юки в „Къщи“
- Ще се наложи да рисуваш по спомен. - студено отсече Юки, сетне използва кристала, за да се махне от това място. Не беше идеална развръзка за нея, но беше най-доброто, на което бе способна предвид отровата, циркулираща …
- Прекрасно. - студено отвърна лисицата. - Ще вървя. Относно онзи тъп камък - наистина беше безполезен, както и идиота, който изпратих да го вземе. Както и човешката жена, която ти е разказала тази история. - с насмешка …
- И ще накажеш Зарган за това, че ми натресе слугата си Ято, както и за проблемите, които е създал на Нана.
Юки се замисли за момент. Неро беше долен предател, но причината да убие други йокаи винаги бе била, за да се докаже като полезен за Долината на Кошмарите. Нямаше да убие тези лисици, макар и да не можеше да го спре да е…
- Тя е добре, но също така знае какво се случва с тях тук. Аз също знам, не съм глупачка.
Юки направи гримаса. - Познавах и него и нямам думи в каква каша сте се забъркали всичките. Точно затова съм и винаги ще остана неутрална. Никога няма да ти простя за това, което стори, изглежда освен мен, ще разочароваш…
- Аз съм в достатъчно добри отношения със сегашния ви владетел. Нежеланието ти да ми съдействаш никак не ме учудва. Трябва доста да ме мразиш, след всичко, което стори срещу мен и цялата ни раса. Просто ще говоря с него.
- Няма да се присъединя към Долината на Кошмарите. - невъзмутимо отсече Юки. - Ако се грижиш за тях, колкото се грижеше и за учениците ни, нямаше половината да бъдат мъртви, а планината, на която живеехме да е пуста от с…
Юки присви очи. - Ще довлека тази човешка жена за косата до тук и ще ѝ откъсна главата пред очите ти. - разгневи се лисицата. - След като животите на моите посестрими са толкова незначителни за теб, за да получаваш избир…
Лисицата въздъхна. - Единствената причина, поради която се съгласих изобщо да се върна повторно на това място, са оцелелите лисици. Искам да ги освободиш. Ако толкова много държиш на мен, както твърдиш, няма да е трудно.
- Този разговор е абсолютно безполезен. - намръщи се Юки, отново отпивайки от чашата си. - Не си загубил рецептата, която измислихме преди години, но това е единственото положително нещо, което мога да кажа за теб. Казва…
- Повика ме в тази съборетина, за да ме заплашваш? - изсмя се Юки. - Дори и в това състояние, ще ти е доста трудно да ме победиш. Не забравяй, че дори и гнусните умения на Долината на Кошмарите не ти донесоха заветната д…
Юки плесна няколко пъти с ръце. - Просто прекрасно. Чудно чия е вината да е в подобно ужасно състояние. - саркастично подметна лисицата. - Силно се съмнявам обаче, че някой друг знае за това, така че не съм сигурна, че р…
Юки въздъхна и отпи от чашата. Беше глупаво да се доверява на този предател, но нямаше какво повече да ѝ стори, освен да реши най-сетне да я убие. И така, или иначе, за нея нямаше никакво значение. Вкусът не се различава…
Юки хвърли студен поглед към Неро, сетне влезе в къщата. Имаше само една стая, в средата на която стоеше вехта дървена маса с два стола, а в един от ъглите стоеше стойка с празно бяло платно и бои за рисуване на нея. Ням…
- Не съм сигурна, че ме интересува какво биха искали да ме питат тези безполезни създания. Къде е въпросната ти къща? Ако е тук, доста разочароващо.
Лисицата извъртя очи. - Разбира се. Трудно ми е да повярвам, но тези идиоти имат и къщи ли? Не изглеждаха достатъчно цивилизовани за подобно нещо. - невъзмутимо отвърна тя.
Юки използва кристала, който купи наскоро, за да се върне във Валдора. Лисицата искаше да стигне до задните входове на публичния дом, но проклетото нещо я изпрати на някакво съвсем различно място.
