Търсене

- В такъв случай ще се прибирам. Благодаря ви за помощта. - вяло отвърна Юки, след което се запъти към дома си.

- Идеално, не беше особено трудно. Дано кралицата реши да разруши това място, вонята е отвратителна.

- Звучи логично. И да е избягал, никъде не пише, че от нас се очаква да заловим извършителя, така че би трябвало да сме си свършили работата.

- Мен ако питате човеците дори не са толкова важни в случая. - отвърна Юки. - От нас се искаше да разкрием мистерията, което и сторихме. Сградата е изоставена, защото драконът е избягал или загинал, труповете са в следст…

- Тук бих се съгласила с Далия. Очевидно човеците просто са били истински експеримент. Не е като да не познавам същества, склонни към това. - въздъхна лисицата.

- Всичко това е интересно, но имаме ли представа защо въпросният дракон би използвал човеци? Освен, че са глупави, за това всички смятам сме наясно...

- Не желая да те обиждам, но това са спекулации. - отвърна Юки. - Нашата цел е да разкрием мистерията. Имаме част от нея - със сигурност знаем мотивът на причинителя. Остава да разберем какво са правили човеците тук.

- Не знам много за драконите и начина им на живот, но човеците са изключително лесни за манипулация. Вие сами виждате колко лесно се поддават особено тези, които не са живяли насред същества като мен. Не е изключено и то…

Юки сви рамене. - Не и от йокаите. Ние обичаме скъпоценности, такъв грозен пръстен не би бил от интерес за нас. Може би ако знаеха стойността му... - лисицата облиза устни.

- И това го има. - отвърна Юки. - След като обаче знаем какво се е случило тук, ни остава да разберем каква е била целта да се използват човеци. Драконите предполагам е ясно, ако експериментаторът не е можел да се заразя…

- А би ли имало значение? - повдигна вежда Юки. - Всъщност, вероятно е имало. Ако този дракон е нападал трансформирани дракони, те не би ли следвало да не се подлъгват толкова лесно? Човеците са му трябвали за нещо, инак…

- Защото сте слаби и лесна плячка. - невъзмутимо отвърна Юки. - Предполагам, че дракон не би се вълнувал особено от съдбата на някакви човеци. Не знам какво е Зиар, но чудовищата от близката гора потвърдиха, че това не с…

Юки кимна, чувайки думите на двамата. - Това, което разбрах от чудовищата живеещи наоколо е, че често са идвали човеци и са "отсядали" в тази сграда. Никой от отседналите обаче не е излизал. Не споменаха обаче дракон, та…

Юки видя че Серена и братът на Силиа са се върнали тук, затова реши да отиде при тях. Беше разпитвала чудовищата живеещи наоколо. Тя вяло поздрави двамата и се надяваше онази жена от Кросфайър Муунлайт да се появи бързо.

- Добра идея. - усмихна се Юки. - Ще отида да разпитам йокаите, които обитават тези земи. Надявам се да са ги видели. Юки също си тръгна.

- Така е, нека се срещнем отново тук след няколко дни и сравним какво сме научили. Може би ще ни е от полза. - отвърна Юки.

- Зад вратата беше наистина странно място да намериш някакви писания. Вероятно някой нарочно го е захвърлил там. - отвърна Юки.

- Аз не съм запозната с този език, тъй като съм отскоро в тези земи, но ще опитам да се свържа с други йокаи, живеещи тук. Може би някой ще е видял нещо. - отвърна Юки.

- Ако "лечителите" бяха демони от Долината на Кошмарите, документация би било последното, от което ще се интересуват. Не съм сигурна колко по-различно ще е ако са дракони. - засмя се Юки.

- Може би останалата част от текста би обяснила повече, но уви. - въздъхна лисицата. - Единствената ни опция е да прегледаме отново труповете.

Юки също се замисли. - Теорията на Афсол звучи логично, но в такъв случай ще ни трябва да знаем мотивите им. Труповете са безспорно човешки, освен вонята, усещам и човешката им миризма. Няма как да я сбъркам.

- Добре е, че поне има някой тук, който знае какво прави. - усмихна се Юки, сетне влезе в стаята. Беше доста по-малка от предната и вътре нямаше никакви трупове. Всъщност, нямаше почти никакво обзавеждане, единствено пра…

Юки въздъхна. Сградата не беше голяма, освен стаята с труповете, имаше още една врата, водеща към друга предполагаема стая. Лисицата опита да я отвори, но установи, че е заключена. - Тук може би има нещо. - присви очи тя…

Юки се замисли. - Не съм виждала подобно нещо в нито една от империите, където съм била, но предполагам че не е невъзможно. - сви рамене тя.

Юки въздъхна. Тези идиоти само говореха, а никой не правеше първата стъпка наистина да влезе в ужасно изглеждащата сграда. Лисицата не се страхуваше от това да срещне чудовища, или човешки вируси, затова първа прекрачи п…