Търсене
28 поста от Шао Юки в „Мистериозна гора - Отбор 1“
Юки последва Серена по пътя обратно. Скоро щеше да се сдобие с един от тези кристали.
- На мен не ми се струва като да има какво да се прави повече тук. - намеси се Юки. Трябваше да разкаже на Нана за премеждията си на това място обезателно. - След като чакахте мен да реша, можем вече да се прибираме.
- Еритос е бедно кралство, но съвсем не е най-лошата територия, на която съм пребивавала. - сви рамене Юки.
Докато караниците на останалите продължаваха, Юки беше обходила пещерата и за съжаление, Серена не беше излъгала в опит да запази богатствата на териториите си. Тук наистина нямаше нищо, освен стар драконов скелет и отро…
Юки се изсмя с глас. - Бих искала да видя как опитваш това. - присви очи тя. - Но след като се налага да се завърнеш жива, ще се въздържа. В крайна сметка, тези човеци ѝ бяха подарили доста добро пиршество в този ден, ка…
- Благодаря за загрижеността, но не виждам как ще ми помогнеш. - отвърна Юки. Беше напълно наясно, че момичето казва това, просто за да създаде неудобство за старицата.
- Несъмнено, но не планирам да използвам тези кристали за разплащане. Искам само един, за да го добавя към колекцията си. - невъзмутимо продължи лисицата.
- Диамантите, които наемният убиец ми даде са все още в дома ми, разбира се. - невъзмутимо отвърна Юки. - Те нямат нищо общо с кристалите тук.
- Дори и да е така, само един от тях би бил ценна реликва за колекцията ми. Аз също колекционирам отрови, знам как да се пазя от повечето от тях. - изсумтя лисицата, спомняйки си отново за стореното от Неро.
- Цялата територия е осеяна с кристали. - започна да спори Юки. - Как би могло да няма скъпоценности?
- Никой няма да си ходи, докато не разбера повече за това място. - злокобно се усмихна Юки. Омръзна ѝ да се преструва на мила и добра. След като трябваше цялата група да се завърне невредима, щеше да се случи само, ако ѝ…
Юки продължи да се смее. Тази жена наистина не бе с всичкия си вече, явно човеците не живееха прекалено дълго, преди да загубят разсъдъка си. - Това е повече от нелепо. - през смях продължи тя. - Сигурна съм, че биха бил…
Юки присви очи. Тази дъртачка не се ли беше оплаквала, че поведението на Нана ще притесни внуците ѝ преди? - Внуците Ви не са ли деца? Биха били повече от безполезни тук.
Юки в никакъв случай не планираше да си тръгва, преди да научи всичко, което я интересуваше за това място. - Свободна сте да си вървите. - усмихна се лисицата. - Разбира се, без останалата част от групата, не е съвсем си…
- Аз не съм човек, но благодаря за предупреждението. - "По-отровена не бих могла да стана" въздъхна лисицата, но все пак реши да не рискува още сега с непознат за нея материал. Трябваше да запомни това място и да се върн…
- Изглежда невероятно. - усмихна се Юки и побърза да се огледа наоколо. Навсякъде имаше кристали.
Лисицата нямаше търпение да пристигнат и да разгледа наоколо. Мъртъв драконов владетел означаваше, че несъмнено мястото ще крие нещо ценно.
На Юки започваше да ѝ писва да слуша тези глупости, искаше да види какви скъпоценности се крият във въпросната пещера. - Освен ако не желаете да Ви освободя от тези две чувства завинаги, предлагам да отидем да видим пеще…
- След като е бил толкова могъщ владетел, как се е случило така, че е бил превърнат в пещера? - не че самата Юки не знаеше как се случват тези неща, просто ѝ бе любопитно какво точно се е случило тук.
Юки наостри уши, чувайки думите на Серена. Вероятно на мястото, за което говореше щеше да има скъпоценности. - За какво по-точно става дума? - попита лисицата.
- В такъв случай е повече от прекрасно, че въпросната "долна курва" не присъства тук в момента. Сигурна съм, че би била доста щастлива да чуе гласа Ви. - с фалшива усмивка на лице продължи Юки.
Юки кимна удобрително. - Аз също съм дошла тук за златото, не за обсъждане на бивши и бъдещи стари трупове. - подигра се лисицата.
Юки започваше да разбира негативното мнение на Нана за тази старица. Наистина беше доста дразнеща. Лисицата реши да не се включва в този спор, така или иначе изглеждаше, че на това пътешествие ще има доста негативна енер…
- Не знам кой е този Синамор, но ми е трудно да повярвам, че живот в село би бил по-добър от този в кралство. - невъзмутимо отвърна Юки, разглеждайки маникюра на едната си ръка.
