Търсене

Юки реши да си върви. Нана сама се беше въвлякла в тази каша и сама щеше да се измъкне от нея. Лисицата не пожела лека вечер на никого.

- А аз не съм особено сигурна. - студено отвърна Юки. - Не продължавай с това, ако наистина искаш помощта ми за каквото и да било, това определено не е правилният подход.

- Колко щедро от негова страна. - саркастично отвърна Юки. - Пропускаш обаче малката подробност, че вината за състоянието ми в момента е изцяло негова. Не виждам особено много искреност в това да ми търси антидот за отро…

- След като разбираш какво представляват, е съвсем непонятно за мен защо продължаваш да си на тяхна страна. - присви очи Юки.

- Можеш спокойно да правиш това и в Долината на Кошмарите. - ядно отвърна Юки.

- Новият ти план е изключително глупав. - изсмя се с глас Юки. - Дори и този човек да има злато, едва ли има значителна власт, след като силно се съмнявам да е краля им.

- Казах ти вече, не е възможно да умреш толкова лесно. - все така незаинтересовано отвърна Юки. - След като това е единственото ти притеснение, мога да го разсея бързо, няма да позволя да умреш. Всичко останало обаче е т…

- Прекрасно. - невъзмутимо отвърна другата лисица. - В такъв случай значи си наясно защо няма да ти помогна изобщо тук. Вече ти казах, ако не касае директно безопасността ти, ще ти се наложи да свикнеш да се оправяш сама…

- Искаш ли нещо? - извъртя очи Юки.

Юки се плесна по челото. Нана наистина не знаеше как да си държи езика зад зъбите, след което се учудваше, че има толкова проблеми с човеците. Лисицата си наля нова чаша амброзия.

Юки тежко въздъхна, слушайки глупостите на Нана. Изглежда изобщо не си беше взела поука от разговора им наскоро.

Юки дойде, за да види какво ще се случи на това събиране. Лисицата не поздрави никого, вместо това застана встрани и си наля амброзия.