Търсене

- Съветвам те да внимаваш къде и как споделяш "мнението" си. Може би животът ти по тези земи ще стане доста по-лесен. - невъзмутимо отвърна Юки, сетне реши да се прибира. Другата лисица изглежда също не беше виновна, пон…

- Не виждам отровената си спиритуална енергия по начина, по който вие я виждате. - отсече Юки. - Достатъчно добре се отнесох с теб, не е мъдър избор да продължаваш да си от грешната ми страна. - предупреди я тя.

- Дори и отровата да разяде цялата ми енергия, никога няма да го потърся. Би следвало да знае това също толкова добре, колкото местонахождението ми. - ядно отвърна Юки.

- Идвам единствено, за да се уверя дали ти не си причината за този проблем. - с леден тон отвърна Юки. - Ще ми обясниш ли, откъде господарят ти внезапно знае къде съм?

- Разбира се, че си спомням, но това са отдавна отминали неща. За разлика от теб, аз не отделям чак толкова много от ежедневието си, мислейки си за глупави човеци. Имам проблем с нещо друго обаче. - продължи Юки.

- И? Това по кой начин ме касае? - извъртя очи лисицата.

- Добре. Изчезвай. - нареди Юки. След като вече ѝ беше истински роб, лисицата изобщо не се колебаеше да използва силите си върху него, съответно знаеше, че казва истината и действително не знае нищо. Не можеше все още да…

- Прав си, не е нужно. - присви очи лисицата. - Искам да знам ти ли му даде информация къде съм, или Нана?

- Искам да ми кажеш кой от противните ти побратими е в това кралство. Съветвам те да не опитваш да лъжеш. - с леден тон заповяда Юки.

Юки нямаше намерение да се занимава с тази идиотка Силиа, странната енергия, която от край време усещаше по тези земи ставаше все по-силна и на лисицата никак не ѝ харесваше това. Тя призова Ято.

Юки пристигна в покрайнините, разбира се, носейки си амброзия. Тя извъртя очи, когато видя коняря и вяло поздрави другото момиче. Предполагаше, че когато останалите дойдеха, скандалите щяха неминуемо да започнат.