Търсене

Аша продължи да се усмихва. Учудването на Силиа изглеждаше пресилено, нямаше как да не знае вече. Тя реши да играе по свирката ѝ. - Ами аз и принц Афсол... - тя се изчерви. - Бяхме заедно снощи.

Аша широко се усмихна. Имаше ли смисъл да крие това, което стана? - Може да не ви се налага да чакате дълго. - изрече Аша.

Аша се зачуди на поканата за чай от Силиа. Не разбираше какво ѝ бе станало на тази. Тя отиде във всекидневната и се усмихна. - По какъв повод ме каните? - попита Аша.

Аша се засмя след като Афсол излезе от стаята си. - Дано съм забременяла. - изрече тихо тя и излезе от стаята на принца, сетне влезе в своята. Трябваше да се облече.

Аша въздъхна. - Не разбирам от какво се притснявате. - изрече принцесата. - Спахте със съпругата си, не виждам лошо в това. Нали това правят женените двойки?

Аша тъжно въздъхна и сведе глава. - Знам защо се притеснявате. Не се тревожете, няма гаранция, че съм бременна. - изрече принцесата и се изправи от мястото си. Тя облече нощницата си обратно и хвана ръката на Афсол. - Не…

Аша въздъхна. - Вижте, аз съм ваша съпруга. Може и да е фиктивен брак, но това е част от задължението ми. - отвърна принцесата. - Беше прекрасно, нищо лошо не е станало. - сви рамене принцесата.

Аша въздъхна и се усмихна. - Не съм сигурна, че и аз разбирам нещата съвсем. Просто едното доведе до другото, предполагам. - отвърна принцесата. - Нима се тревожите, че сте ме наранил? Нищо подобно, уверявам ви.

Аша се престори на учудена. Разбира се, нямаше никакъв шанс да му каже истината. - Не помните ли? - учудено попита принцесата.

Усетила суматоха около себе си, Аша се събуди. Принцесата изстена тихо и разтърка очи, когато видя Афсол да стои пред леглото. - Добро утро! - сънено изрече принцесата и се усмихна. - Успяхте ли да се наспите?

Аша не бе напълно сигурна какво ѝ се случи, но преди да разбере какво става усети как семето на Афсол се излива в нея. Тя се усмихна самодоволно и прокара ръка през косата на Афсол. В очите ѝ заиграха похотливи пламъчета…

Аша стенеше и се извиваше под тялото на Афсол. Не знаеше дали е заради афродизиака, но това ѝ се струваше много приятно. След като се увереше, че е забременяла от Афсол, щеше да пробва тези неща и със Силас.

Аша постепенно се успокои. Болката намаля значително. - Мисля, че съм готова. - изрече тя и надигна глава, за да целуне Афсол.

Аша кимна. Сърцето на принцесата биеше силно, но тялото ѝ беше подготвено за това, което трябваше да се случи. Афсол проникна в нея и тя стисна очи. След миг усети как нещо в нея се разкъсва и изстена от болка. Сълзи пот…

Очите на Аша се разшириха, когато видя пениса на Афсол. Как се предполагаше, че трябва да поеме това нещо в себе си? Силас нямаше подобни размери и не ѝ беше никак лесно. Тя прехапа устни. Трябваше да го направи, ако иск…

- Разбира се. - изстена Аша и целуна устните му. Принцът свали презрамките на нощницата ѝ и гърдите ѝ се разкриха пред него. Аша изстена, когато Афсол започна да ги гали с пръстите си. Тя от известно време усещаше, че се…

Аша се подсмихна. Най-сетне щеше да получи онова, което иска. Тя зарови ръка в косите на Афсол и леко разтвори краката си.

Аша отвърна на целувката му. Тя се надигна на пръсти и целуна врата му, засмуквайки нежно меката му кожа.

Топлият му дъх накара Аша да настръхне. Принцесата изстена и обви ръце около врата на Афсол. - Нищо. - сластно изрече тя и с ръце започна да гали раменете му.

Аша реши да действа спонтанно. Тя прокара ръка по рамото на Афсол и се усмихна. - Толкова съм щастлива, че се върнахте при нас. - изрече тя и го прегърна силно. Афродизиакът вече ѝ действаше и тя усети възбудата си, кога…

Аша се усмихна. - Нищо не съм ви питала. - изрече тя и се изправи. - Казвах, че се притесних за вас, когато изчезнахте. Не постъпих правилно, много съжалявам. Тя мина покрай него, за да остави празната си чаша върху поли…

Аша обърна глава към Афсол и забеляза поведението му. Едва сдържа усмивката си. Явно афродизиакът започваше да действа. - Над какво се замислихте? - попита Аша.

Аша поклати глава. - Не, никак не ни беше лесно. - въздъхна Аша и усети приятни тръпки ниско в корема си. - Когато научих, че сте изчезнал се притесних.

Аша вътрешно кипеше от гняв. Нямаше никакъв шанс да се извини на онази проклетница. - Прав сте. - въздъхна тя. - Аз започнах като помислих, че сте избягал на самотен остров, за да бъдете с Елвира.

Аша изпи каквото си бе наляла и се върна в креслото. Трябваше да изчака малко, за да започне да действа афродизиака на Афсол. - Може ли да ми дадете съвет? - попита Аша. - Искам да оправя отношенията си с принцеса Силиа,…