Търсене

Аша вече наистина беше бясна. Престори се на обидена. - Госпожице Силиа, думите ви наистина дълбоко ме обиждат. Никога не бих сторила подобно нещо. - изрече Аша. - А и съм наясно какво се очаква от детето, когато порасне…

- Съжалявам за думите си. Опитвам се да се отделя емоционално от детето. Не знам дали ще имам сърце да го дам просто така, затова трябва да се подготвя.

Аша кипеше от гняв, но някак успя да се овладее и насълзи очи. - Защо оставате с грешното впечатление, че на мен това ми харесва? Още в Милбърн ми стана ясно, че няма да имам право на каквито и да е претенции спрямо дете…

Аша се престори на обидена. - Мислите, че аз съм съгласна с това? Аз просто искам да оцелея. - изрече тя. - Баща ми направо ще побеснее и най-вероятно ще ме убие, ако не родя дете. Такава беше уговорката им с крал Селиан…

Аша се престори на изплашена. - Защо продължавате да ме заплашвате, госпожице Елвира? Нищо лошо не съм сторила. Както принц Афсол, така и аз сме жертви на бащите си.

Аша въздъхна. Тези двете щяха явно да ѝ вдигат нервите. - Моля ви, спрете с това. Афсол отиде на мисия и ми стана скучно да стоя постоянно в замъка. Когато разбрах, че е организирано парти, реших да го посетя. - отвърна …

- Давай. Колкото по-бързо забременея, толкова по-скоро ще се приберем в Милбърн и ще се наслаждавам на златото на онзи дърт пуяк. Аша продължи да разресва косата си. Плановете ѝ трябваше да успеят. Птичката бе кацнала на…

- Нямам намерение да стоя на това ужасно място още дълго. - изсумтя Аша. - Правя всичко възможно да му се харесам, но той сякаш е изградил някаква стена между нас. В Милбърн можеше и да бъде лесно, щяхме да намерим отвар…

Аша се изсмя. - И какво ще е това? Да се превърна магически в онази Елвира? Тогава би ми се получило, да. - отвърна тя. - Пробвам какво ли не, опитвам да изградя някаква близост между нас, но той отказва. Обличах провока…

- Може би. Какво ще правим, по дяволите? Само с разходки няма да се получи онова, което искам. - изрече Аша. - Не мога да изпусна парите на онзи дърт глупак заради ината на Афсол.

- Тази нещастница... - изсъска Аша. - Трябваше да я убием още в Милбърн.

- Дано си прав. - изрече Аша и се обърна към Ейда. - Какво правиш още тук, тъпачке, щом си готова? Махай се от погледа ми и следващият път гледай да се постараеш повече, инак ще видиш!

- Отидохме да изпие няколко уискита, след което ме заряза близо до замъка. - изсумтя Аша. - Изобщо не върви добре цялата тази работа.

Аша се зае с това да разресва косата си. Изобщо не ѝ пукаше какво се случва на около метър от нея, Ейда напълно си го заслужаваше.

Аша скръсти ръце. - Пребий я, насили я, все ми е тая. - изсумтя принцесата. - Сама ще си разреша косата. Аша взе четката си от Силас и се пресегна, сетне хвана Ейда за косата и изправи главата ѝ. - Гледай да остане довол…

Аша изсумтя. - Тази кучка съвсем нарочно ме скубе. - отвърна Аша, все още ядосана. - Наказвам я, както заслужава.

На Аша ѝ писна. Тази нещастница го правеше напълно нарочно. Принцесата се обърна към нея и грабна четката от ръцете ѝ, сетне се изправи и започна да я налага където можеше с четката. - Проклетница! - кресна тя. - Правиш …

Аша още повече започна да се дразни. - Много си бавна, тъпачке. Нарочно ли го правиш? - раздразнено попита принцесата. - Как пък за толкова време не се научи да си вършиш работата като хората?!

Аша няколко пъти изтърпя грубостта на Ейда, но накрая ѝ писна. Принцесата се извърна към нея. - Какво правиш, тъпачке? Не можеш ли да бъдеш по-внимателна? - кресна младата жена.

Аша се прибра в замъка бясна. Бяха излезли с Афсол на разходка само за да отидат до таверната и принцът да изпие няколко чаши с уиски. Разгледаха някоя друга сергия на пазара и в квартала се разделиха. Аша така и не разб…

Аша приближи двете жени. - Тя не може да говори, госпожице Лилит. - отвърна принцесата. - Не знам дали бях разказвала за нейната ужасна съдба. Отрязоха ѝ езика, не може нищо да каже.

Аша въздъхна. - Ще бъде странно да обсъждам подобни неща с принцеса Силиа.

Аша въздъхна. Трябваше да се въздържа да не отвърне нещо, което прави със Силас, че щеше да стане много грозно. Жената леко се подсмихна, тази Лилит не ѝ беше дала писалка. Добре, щеше да говори. - Въпросите ви ме засрам…

- Добре. - изрече Аша и се върна при Лилит. - Съпругът ми няма против да отговоря на въпросите ви. Аша нарочно щеше да излъже. Нямаше представа тази Лилит какво щеше да коментира, просто искаше да дразни онази Елвира.

Аша се престори на смутена. - Тази Лилит иска да ми даде някакъв секс лексикон. Какво да направя?