Търсене

- Не можеш да убиеш всички. Ако те умрат, друг ще получи информацията. И пак теб ще обвинят. - Аша поклати глава. - Трябва да избягаме от тук. Това излезе извън всякакви граници.

- Тя има братя и влиятелни приятели. Мислиш ли, че наистина на абсолютно никой няма да му пука? - Аша прокара ръка по лицето си. - Това вече е много опасно. Какво ще правиш, ако решат да изпратят истината на братята ѝ? И…

Очите на Аша се разшириха от страх. - Какво? - гласът ѝ едва излезе. Тя се опита да се овладее. - Какво си направил, по дяволите?

Аша погледна окървавените му ръце и преглътна. - Какво си направил?

- Аз нямам вина за това! - извика Аша. - Може би боговете не искат чрез тази измама да се получи дете. Може би наистина искат детето да бъде от принц Афсол.

Аша не знаеше какво да каже. - Не знам какво се случва, не мисля, че и някой ни саботира. Принцеса Силиа я няма. - отвърна принцесата. - Пък и тези неща просто така ли стават? Много хора правят опити, но успяват чак след…

Аша бе разгневена, но не го показа. - Не можете да бъдете сигурен, че вината е в мен. - започна да се защитава принцесата.

Аша въздъхна и намести роклята си. - Всичко с мен е наред. Менструацията ми винаги е била редовна.

Аша остана да лежи на земята. Ръцете и гърбът ѝ пулсираха от болка. Принцесата тихо плачеше. Вече не смяташе, че това е любовта, която познаваше. Тази част от Силас явно бе умряла някъде. Жената не знаеше какво да направ…

Дъхът на Аша секна. Всеки опит да си поеме дъх ѝ донасяше нова вълна от болка. Принцесата дори не се беше надигнала от земята, когато Силас свали колана си. - Ти превъртя ли? - накъсано изрече тя. Беше уплашена.

- Боли ме! - извика Аша. - Аз не съм Ейда, нямаш право да се държиш така с мен! Не знам нищо за скъпите ти илюстрации. Може би си го заслужаваш, задето изобщо ги направи. Това са доказателства!

Аша смъкна роклята надолу, сетне се преви на две и изхлипа. Това болеше ужасно. Не разбираше какво го прихваща Силас.

Аша извика от болка, това болеше наистина много. - Не знам! - проплака тя, сълзи се стичаха по слепоочията ѝ. - Моля те, наистина не знам.

Аша премигна няколко пъти. - Илюстрациите? Дори не съм ги виждала от онзи път, когато ме накара да ги заснема. - отвърна жената. - Не знам къде са.

Аша не разбираше за какво говори Силас. - Какво има? - едва изрече тя и стисна очи от болка.

Аша изсумтя и отиде в банята. Силиа я нямаше, Ейда я нямаше, сега тя ли щеше да бъде обект на тормоза му? Жената ядно избърса сълзите си. Нямаше представа как да постъпи.

Аша бе стиснала чаршафа с ръце. Силас беше прекалил и за пореден път си бе позволил да се държи с нея така, сякаш е Ейда. След като излезе от нея, Аша побърза да се обърне и да го зашлеви. - Ти си се побъркал! - извика т…

Аша изпищя от внезапната болка и сълзи бликнаха в очите ѝ. Как смееше Силас да се държи така с нея? Не трябваше да правят това. - Спри преди да е станало твърде късно! - изхлипа тя.

Аша започна да се гърчи под Силас, опитвайки се да се освободи. - Не може да правиш това. Нека първо се уверим, че съм забременяла, тогава ще правиш каквото искаш. Не го прави сега.

Аша опита да отблъсне Силас. - Ти луд ли си? Не може! Не още.

Жената отново въздъхна. - Не, разбира се. Не може ли да си купя нещо хубаво за себе си?

Аша въздъхна. - Остави това, купих си го наскоро. - отвърна тя. - Е, какво стана с Ейда?

- Ейда ни съобщи, че смята да се върне в Милбърн. - отвърна с тих глас принцесата и погледна към Ейда.

Всички се хранеха, само Аша чоплеше в чинията си нарочно. Трябваше да изглежда разстроена от факта, че милата ѝ повереница бе решила да си върви.

Аша присви очи и стрелна поглед към Афсол. Ако Ейда му беше казала, той нямаше да е толкова спокоен. Силас седна от другата страна на масата и Джой започна да сервира обяда.