Търсене

Аша не разбираше защо Силас бръщолеви подобни неща. Не трябваше ли да я защитава?!

Аша въздъхна. - Опитвам се да спечеля съчувствие, уви не се получава. Тази ги е омагьосала, никой не ѝ каза нищо за това, че ме боядиса в синьо. - тихо отвърна Аша също на милбърнски. Не трябваше да звучи ядосана, както …

Аша изтри сълзите си. Тези хора бяха безсърдечни. Никой не я утеши, нито потърси обяснение от Силиа за станалото. Може би бе защото все още не се познаваха добре. Все пак, Силиа им бе приятелка от доста по-дълго време.

Аша отново избухна в плач нарочно. Дано да можеше да спечели малко съпричастност. - Вие... го сторихте. - изхлипа принцесата. - Моля ви, не го правете повече. Нямаше да саботирам боята ви, ако знаех историята.

- Вие? - учудено отвърна Аша. - Не ми позволихте да го видя, когато го намерихте. И все още ме държите далеч.

- Той не е доволен от това решение, разбирам защо тя иска да го защити. - изрече Аша и се обърна към Силиа. - Сега бихте ли ми позволили да виждам Афсол?

Аша продължи да хлипа и да разтрива бузата си. Сега щеше да изкара Силиа лоша. Знаеше, че принцесата няма да пожелае да си изясняват отношенията, тъй като предпочиташе Елвира да бъде до Афсол. - Съжалявам, може би наисти…

Аша даде воля на сълзите си. Тази проклетница наистина удряше силно. - Съжалявам. - изхлипа принцесата.

Аша се престори на стресната и се приближи по-близо до Крисчън. - По държанието ви така излиза. - плахо отвърна жената.

Аша въздъхна. - Мисля, че е свързано с онази жена Моника, която бе спомената няколко пъти на предното събиране. - отвърна принцесата. - Принцесата я мрази, не бих си обяснила по друг начин избухването ѝ.

Аша реши също да си налее вино. Така щеше да говори с Крисчън. - Здравейте. - приветливо се усмихна тя. - Мисля, че донякъде разбрах защо принцеса Силиа толкова се разгневи на лилавата си коса.

Аша реши да пита този мъж относно тая Моника. Трябваше само да изчака да довърши разговора си с тази лисица.

Аша трябваше да разбере коя е тая Моника и защо Силиа не я харесва. Не че знаеше как това може да ѝ послужи, но не беше лошо да се запаси с някаква информация.

Аша дойде и извъртя очи, когато видя тая Елвира. Принцесата поздрави някои от присъстващите. Беше ѝ странно да стои тук сама.