Търсене
331 поста от Силас
- Няма значение. Ще извикам онази робиня да почисти тук. - изрече Силас и излезе да потърси Джой.
Силас извъртя очи и отпрати Ейда. - Не толкова очевидно, Аша. Какво ще обясняваме сега?
Силас излезе отвън и забеляза Ейда. Той се доближи до нея с бързи крачки. - Върви и приготви чай за Аша. И гледай всичко да е наред с него, за да не се налага да ти ощавя лицето. - заплашително изрече той.
Силас въздъхна. - Ще извикам Ейда да ти направи чай, много си се ядосала, а това не е особено хубаво в момента. - изрече принцът. - Трябва да изглеждаш възможно най-мила и добра.
Силас се засмя. - Аша, наистина имаш проблем с харченето. И то голям. Купуваш си скъпи неща, повечето от които напълно ненужни. - отвърна той. - Баща ти вероятно ще ти забрани да харчиш както преди.
- Не е ли малко прекалено? - сбърчи вежди Силас.
- Да, обаче ти си вече на 20. - изрече Силас. - Разбира се, още си млада, но баща ти е в добро здраве и освен, ако не загине в някоя битка, не виждам как скоро ще умре.
- Проклета да е черната ми коса, иначе бих ти направил едно. - самодоволно се усмихна Силас. - Ако можеше да се случи, щяхме да спестяваме част от златото на Селиандър и когато разбере, че детето не е на Афсол, щяхме да …
- Питай я, когато реши да се върне. Сигурен съм, че ще ти каже къде е.
Силас се изсмя. - И какво ще направиш, Аша? Ще тръгнеш да го търсиш? Кой би ти казал къде е, ако си права, че е избягал?
- По-спокойно. - изрече Силас. - Какво говориш?
Силас кимна. - Да, там щеше да бъде наистина лесно. Може и тук да е възможно, но трябва да внимавам. - въздъхна той. - Не познаваме добре хората тук и титлата ми определено няма да има власт по тези земи. Ще опитам да ра…
- Може би е нормално. Ти все пак се натресе изведнъж в живота му. - изрече Силас. - Бъди до него, съгласявай се с каквото можеш и ще видим. Може би с времето ще успееш.
Силас въздъхна. - Права си, но не знам какво бихме могли да сторим. Не можеш да го хванеш за ръка и да го насилиш, надали би ти позволил. - отвърна принцът. - Трябва да е нещо, което сам ще го накара да те потърси.
- Не се тревожи, нищо не може да каже вече. Пък и никой не би ѝ повярвал. - изрече Силас и сви рамене. - В Милбърн никой не би я послушал. Всички ще сметнат, че се е побъркала заради онова, което ѝ се е случило.
- Ще трябва да измислим нещо. - изрече Силас, сетне свърши в Ейда. - Ще се случи някога, ще видиш.
- И как мина разходката ти с принца? - попита Силас, докато насилваше Ейда.
Силас изправи Ейда от земята и я бутна върху леглото, сетне надигна роклята ѝ. Съблече панталона си и побърза да проникне в нея. Разбира се, че трябваше да изпълни онова, което Аша искаше.
- Добре, няма нужда да се мъчиш повече. - изрече принцът. Знаеше си, че Аша нарочно го прави, но грам не му пукаше за Ейда. - Какво да я правя?
Силас смяташе да поговори с Аша и когато чу крясъците ѝ забърза към стаята ѝ. Той влезе вътре и доближи двете жени, сетне взе четката от ръцете на Аша. - Какво правиш, по дяволите? Имаш ли представа къде се чуваш? - попи…
Силас се засмя. - Извинете. Просто говорехте така за отношенията ви, че останах с грешното впечатление, че спите с нея постоянно.
- Нали спите с принцеса Силиа, защо не ѝ помогнете да се усъвършенства, щом толкова ви тревожат уменията ѝ?
Силас въздъхна. Явно и тази Силиа беше дърво като Аша. - Тогава явно не правите нещо както трябва. - отвърна принцът.
Силас сви рамене. - С времето ще се подобри, на всички се случва.