Търсене
1984 поста от Нана
Нана скръсти ръце. - Наистина не разбирам защо продължаваш да работиш за него, след като очевидно разполагаш с достатъчно злато, за да се издържаш сам. Може би е прав и наистина ти харесва да се държат с теб отвратително…
- Тогава защо продължаваме да стоим тук? - недоумяваше лисицата.
- Според мен Арус просто се подиграва с нас, както обикновено. Никога досега не е имало нужда от подобни неща, за да бъде организирано парти тук. Така или иначе повечето са бедняци и дори няма да го оценят подобаващо. - …
Нана изсумтя. Вече от два дни пазеха тъпите кораби и нищо не се случваше. Лисицата започваше да подозира, че това е поредната подигравка на Арус с нея. - Защо просто не отидем в кралството? Така като гледам, никой не се …
- Естествено. Едва ли има някой тук, който да може да ме победи. Освен може би странните чудовища, с които конярят се обгражда.
- Аз като казвам, че това място не е безопасно. - намуси се отново Нана.
- Кой знае? - сви рамене Нана. - Аз не бих се доверила на толкова агресивна жена да стои в дома на горкото момиче. Но ти си знаеш. - въздъхна пораженчески лисицата.
- Мен ако питаш, не слушай тази Силиа. - скръсти ръце Нана. - Сам я виждаш каква е и как се държа преди малко. Мислиш ли, че може да ѝ се вярва? Пък и всички знаем, че има проблеми с опиума.
Нана кимна. - Да, не че познавам твърде добре това момиче, но не ми е правила лошо впечатление. Не ми се струва логично да е измислила всичко това.
Нана присви очи. Вдигна ръка, за да го върне на онази нещастница преди да си бе тръгнала, но тя успя да се отдалечи навреме. Щеше да си плати за това друг път. Лисицата се обърна към Дейвид. - Не сме. Изглежда Силиа го е…
- Нямаше да може да се крие в къщата ми, ако не ми беше разказал. - отвърна Нана. - А и то не беше кой знае какво. - пренебрежително махна с ръка лисицата. - Така или иначе беше измислица.
- Тогава кой е този Иан? - наклони глава встрани лисицата. - Богат ли е?
Нана не разбираше защо му е на този Дейвид да следи Силиа и кой е Иан. - Иан? Докато живях тук, не съм чувала за такъв. Нито път е идвал, когато оставих рекламата на бизнеса си в Еритос.
Нана въздъхна, когато видя, че Силиа се приближава. - Ние пазим корабите на Арус. - монотонно отвърна лисицата.
- Не виждам и смисъл. - Нана се сети за онзи идиот Пейтън нещо-си, както и за лисиците, които онзи нещастен сатир малтретираше. - След като си сторил това, ако тя не те убие, аз ще го сторя.
- Дори и да ги имаше, петдесет милиона, за да се разправям с тези двамата заради теб? Не мисля. - навири нос Нана. Нямаше намерение отново да се разправя с наемния убиец, а тази приятелка на Силиа май също беше такава.
Нана присви очи. Какъв беше сега пък този. Тя сръга наемния убиец с лакът. - Познаваш ли го? - тихо попита лисицата.
- Ако посмееш да избягаш, лично ще намеря онзи коняр и ще му кажа да доведе още едно такова чудовище, след което ще го изпратя по петите ти. - подвикна след него лисицата.
- Ако беше още малко по-грозно, бих предположила, че е истинската форма на дъртофелницата. - изсумтя Нана.
- Какво точно ви се случи на онова събитие, когато аз имах нещастието да пазарувам с дразнещата ти приятелка?
- За пръв път виждам подобно нещо, мога единствено да потвърдя, че не идва от Валдора, или Долината на Кошмарите. Но... Ти сигурен ли си, че не знаеш какво е? Сега започна да ми се изяснява защо толкова настояваше да ост…
- Видях го, да. Какво в името на господаря Ашура правеше онзи луд коняр? И какво беше това чудовище? - изненадано на свой ред попита Нана. Никога не беше виждала подобно същество, а смяташе, че е прекарала достатъчно вре…
- Добре. - начумерено отвърна Нана. Нямаше никакво намерение да съзерцава тъпите кораби и да не помръдва няколко дни.
- Бих, но не мога да пиша. - скръсти ръце Нана. - Преди време платих на хора, които могат, за да рекламират бизнеса ми в Кросфайър Муунлайт.
- Защо да се охарчва още? Остани ти да пазиш корабите, а аз ще се прибера сама. Мога и да доплувам до южното кралство, не е проблем за мен. - отвърна тя, също забелязвайки, че пътническият кораб го няма.