Поляната

Каво доязди с кучито и Курвито и кончито и чакали караконжола.

Мистериозно чудовище се бе спотаило в покрайнините на Еритос, когато забеляза новодошли. Реши да изчака, но когато се появи още един, сметна, че вероятно ще организират празненство. Съществото нападна новодошлия.

Каво бастиса караконжола напрао го напрай яко на пържолите ама Курвито му са трошиха капачките и Каво залетя за лекарницата.

Още информация за Лунарис, предоставена от института в Солария:

Крисчън не можеше да повярва на какво стана свидетел току-що. 
- Видя ли това? - обърна се той към лисицата.

- Видях го, да. Какво в името на господаря Ашура правеше онзи луд коняр? И какво беше това чудовище? - изненадано на свой ред попита Нана. Никога не беше виждала подобно същество, а смяташе, че е прекарала достатъчно време в Еритос.

- Аз силно се надявах ти да знаеш повече. - присви очи Крисчън. - Странните на вид същества не са ли по вашата част с Юки?

- За пръв път виждам подобно нещо, мога единствено да потвърдя, че не идва от Валдора, или Долината на Кошмарите. Но... Ти сигурен ли си, че не знаеш какво е? Сега започна да ми се изяснява защо толкова настояваше да остана сама тук одеве. - на свой ред присви очи Нана.

- Кълна се, че не знам нищо. - оправда се мъжът. - От друга страна... Това не е първият път, в който в присъствието на коняря виждам нелепо изглеждащи чудовища. Вероятно това е просто едно от тях. - отдъхна си той.

- Какво точно ви се случи на онова събитие, когато аз имах нещастието да пазарувам с дразнещата ти приятелка?

Чернокосият мъж въздъхна.
- По-лесно би ми било да опиша какво не ни се случи на онова пътешествие. Всъщност, дори и да исках, доста трудно би ми било да обясня всичко. С две думи обаче - там също срещнахме причудливи създания. Единствената разлика беше, че по някаква причина, всички те бяха сини на цвят. Тук поне имаме подобрение в цветовата обстановка. - засмя се той.

- Ако беше още малко по-грозно, бих предположила, че е истинската форма на дъртофелницата. - изсумтя Нана.

- Наистина трябва да насочиш вниманието си към по-продуктивни неща, от това да чоплиш тази нелепа и несъществуваща вражда. Ще отида да проверя дали всичко с корабите е наред, сега се връщам. 

- Ако посмееш да избягаш, лично ще намеря онзи коняр и ще му кажа да доведе още едно такова чудовище, след което ще го изпратя по петите ти. - подвикна след него лисицата.

Ранен мъж бягаше из полята на Еритос. Проклетите лихвари явно бяха пратили убиец по петите му. Трябваше да се измъкне и да избяга от това ужасно място. Той забеляза някакви мъж и жена и се приближи до тях. Спря и едва дишаше.
- Моля ви... - започна мъжът, опитвайки се да си поеме дъх. - Помогнете. 

Нана присви очи. Какъв беше сега пък този. Тя сръга наемния убиец с лакът. 
- Познаваш ли го? - тихо попита лисицата.

- Противно на това, което мислиш за мен, не познавам всички в Еритос. - отвърна Крисчън и се обърна към ранения мъж. - Кой Ви стори това? И защо? 

- Пратиха някаква жена да ме убие. - тежко дишаше мъжът. - Моля ви, ще ви дам пари, помогнете ми. 

Розан добре знаеше накъде тичаше този. Наемната убийца се приближи и забелеза, че се е проснал пред Нана и Крисчън.
- Един път да решиш да не ги целиш в краката и гледай какво правят. - изсумтя жената, сетне погледна двамата. - Долу ръцете от парите ми. 

Крисчън повдигна вежда, сетне се засмя с глас.
- Интересно. Какво е сторил господина? - с насмешка се обърна той към Розан. Нямаше намерение да пречи на колеги.