Поляната

Нана въздъхна, когато видя, че Силиа се приближава.
- Ние пазим корабите на Арус. - монотонно отвърна лисицата.

- Здрасти. - усмихна се Крисчън, поздравявайки Дейвид и Силиа. Изглежда господинът бе бил известен сред еритоските жители.

Силиа се изненада да види Дейвид.
- Ти проследи ли ме? 

- В интерес на истината, да. - отвърна мъжът и скръсти ръце. - Обърнах Еритос и знаеш ли какво? Никой не е виждал мъж с описанието на Иан. Не мога да си спомня да съм говорил за него по събирания, но знам ли. Катрин да не е решила да си измисля нещо? 

Нана не разбираше защо му е на този Дейвид да следи Силиа и кой е Иан.
- Иан? Докато живях тук, не съм чувала за такъв. Нито път е идвал, когато оставих рекламата на бизнеса си в Еритос.

Силиа даже не осъзна кога вдигна ръка. Принцесата зашлеви мъжа пред себе си с всичката си сила, ожулвайки бузата му. Лицето ѝ почервеня от гняв.
- Никога повече не казвай това! 

Розан вирна вежди. Не бе учудена от стореното от Силиа, а от изказването на Дейвид. Наемната убийца отвори уста да каже нещо, но разгневеното лице на принцесата я накара да замълчи. 

Крисчън се стъписа от случилото се. Изглежда не Силиа, а той бе този, който е пропуснал нещо.
- Чакайте, какво се случва тук? Кой е Иан и как е свързан с господина на земята, както и с Катрин? - недоумяващо попита мъжът.

Дейвид беше сащисан. Бузата му направо гореше. Силиа имаше сила. Мъжът стисна челюст.
- Съжалявам. - изрече накрая. - Но не можеш да ме държиш в неведение. 

- Поръчката ми няма общо с историята. - отвърна Розан набързо. 

- Тогава кой е този Иан? - наклони глава встрани лисицата. - Богат ли е?

Дейвид си пое дъх. Бузата му още гореше.
- Иан е мой враг. Той беше причината сестра ми да отнеме живота си. Относно Катрин... - мъжът посочи Силиа. - Ако тя благоволи да каже, мога и да разбера цялата картинка. 

Силиа въздъхна.
- Няма да подкопая доверието на Катрин. Тя пожела нищо да не ти разказвам и няма да го направя. - отвърна принцесата и посочи Крисчън. - Защото знам какво е и колко боли накрая.

Крисчън беше още по-учуден, чувайки отговорите на Силиа и Дейвид.
- Как така това отново стига до мен? - отвърна той, наблюдавайки сочещия пръст на принцесата. - Кълна се, че дори не съм разговарял с Катрин.

Силиа стисна ръце в юмруци. Тоя на ударен ли щеше да се прави? 
- Не става въпрос за това, а за това, че разказа на тази, - посочи тя към Нана. - за станалото с мен.
Тя отново се обърна към Дейвид.
- Не знам за Иан и защо не можеш да го откриеш, но той е тук някъде. 

Розан трябваше да занесе главата на лихварите, за да си вземе парите.
- Прибирай се, ще се видим скоро. - изрече тя към Силиа и се наведе, за да хване трупа за дрехите, сетне започна да го влачи на по-отдалечено място. 

Крисчън замълча. Действително не беше постъпил добре, разказвайки на Нана историята, макар и да го бе сторил с цел да помогне. Беше грешка да сметне, че лисицата би била полезна с нещо.

- Нямаше да може да се крие в къщата ми, ако не ми беше разказал. - отвърна Нана. - А и то не беше кой знае какво. - пренебрежително махна с ръка лисицата. - Така или иначе беше измислица.

Силиа не спести шамара и на тази. Може и да беше йокай и да не усещаше болка като обикновените хора, но си беше хубаво чувство. 
- Проклетница! - изсумтя принцесата и реши да си върви. 

Дейвид бе още по-притеснен. Силиа реагираше остро, пазеше Катрин, самата тя не искаше да го вижда. Вярно, Иан беше негодник, но можеше ли да стигне наистина до там? 
- Предвид как реагирахте по-рано, вие също не сте го виждали. - изрече мъжът и въздъхна. 

Нана присви очи. Вдигна ръка, за да го върне на онази нещастница преди да си бе тръгнала, но тя успя да се отдалечи навреме. Щеше да си плати за това друг път. Лисицата се обърна към Дейвид.
- Не сме. Изглежда Силиа го е виждала обаче, по някаква причина я кара да става още по-агресивна и злобна, отколкото е по принцип. Не, че очаквам друго от нея.

- Не мисля, че го е виждала. Ако беше щеше да каже, особено след като толкова яростно защитава Катрин. - отвърна Дейвид. 

- Възможно ли е Иан да е сторил нещо лошо на Катрин? Силиа наистина реагира странно, а предвид случилото се преди време... - въздъхна мъжът. Не беше сигурен доколко и дали Дейвид знае тази история. 

Дейвид сви устни.
- Да я е насилил? Ще бъде ново дъно за него. - отвърна мъжът и се почувства още по-зле. - Има логика, като се замисля по-добре. Срещнал я е и ѝ е казал да ми предаде, че ме търси. Дори и да я беше нападнал, тя можеше да дойде при мен, но тя отказва да ме вижда. Не знам как Силиа е замесена в историята, но предвид че стана закрилница на Катрин и реагира остро на някои неща...

- Тази ситуация ми звучи доста съмнително. Ако бях аз, бих настоявал да разбера какво се е случило с Катрин. - отвърна Крисчън.