Поляната

Юки дойде на поляната в покрайнините, тъй като не се сещаше по тези земи да има друга планина.

Летящо чудовище се втурна срещу новодошлата с острите си нокти.

Юки беше абсолютно бясна. Този дракон отново показа колко е безполезен. Лисицата се чудеше защо изобщо му спасява живота.

Юки не можеше да повярва, проклетата Киана отново едва не загина. Лисицата беше напълно бясна, телепортирайки я до лечебницата.

Юки най-сетне бе успяла да довърши това проклето същество, но разбира се, Киана отново беше тежко ранена и имаше нужда от лечител.

Афсол дойде до покрайнините, надявайки се чудовището да е тук. 

Странно същество се появи изневиделица и нападна новодошлия.

Афсол беше доволен, че с Мей Ан бяха успели да победят това същество. Драконът бе ранен и принцът трябваше да я отведе в болницата.

Нана и наемният убиец пристигнаха в покрайнините на Еритос. Далия също беше с тях, тъй като пожела да наблюдава приготовленията, изглежда им нямаше доверие. От своя страна, лисицата не разбираше какво толкова има да се приготвя, тези събития бяха доста примитивни и без това.
- Е, дойдохме. Сега какво? Давайте да свършим каквото трябва и да се връщаме, защото не искам да рискувам отнякъде да ми изскочи дъртофелницата. - изсумтя Нана.

- Не знам за какво говориш момиче, но в това варварско място, някаква дъртофелница да ти изскочи би било най-малкото зло. Може да бъде много по-лошо - например досадната пикла. - извъртя очи Далия.

Крисчън реши да прекрати нелепия разговор, тъй като ако веднъж започнеха, още дълго нямаше да спрат.
- Стига, дами, умолявам ви. - усмихна се той. - Арус ни изпрати тук с цел. 

- Която е? - наклони глава встрани лисицата. - Какво точно се предполага, че трябва да направим?

- Арус е решил да докара в Еритос три кораба с храни и напитки, отделно от това въпреки най-искрения ми съвет да не го прави, е решил да покани и някакъв нов алхимик, работещ под опеката на Ивет. Преди време бил живял в Еритос.

- Щом е живял в Еритос, представям си какъв некултурен варварин ще е. - изсумтя отново Далия. - Макар че Ивет е разумна жена, не би наела аматьори. Интересно.

- Защо му е на Арус да кани алхимик? Да прави опиум за онази Силиа ли? Защото е бедна и не може да си позволи сама да си купува?

Крисчън хвърли невярващ поглед на Нана.
- Тъкмо, когато си помислих, че съм чул всичко, което си способна да изречеш, мисловната ти дейност отново успя да ме изненада. Или по-скоро липсата ѝ. - сухо отвърна той.

- Какво толкова казах? - скръсти ръце лисицата. - Не е ли такава? Бедна и зависима от опиум.

- Възможно е и да е, но Арус в никакъв случай не би се съгласил да финансира подобно... хоби. - засмя се Крисчън.

- Той напоследък финансира само нелепите си шеги, които изглежда са забавни само за него. - повдигна вежда Далия. - Не е твърде преувеличено и да е решил да ѝ купи опиум, предвид останалите неща, за които пръска злато.

Нана присви очи. С Далия имаха сходно мнение за жителите на Еритос, но лисицата добре разбираше намека ѝ с това изречение.
- Само да кажа, че аз не съм съзнателен участник в това. Да, приемам златото, което ми дава, но той винаги ме уверява, че не се подиграва с мен! Не съм виновна, че е лъжец! - отсече тя.