Поляната

- Интересно тогава защо не вярваш на мен, когато кажа, че не се подигравам с теб. - с престорена тъга в гласа отвърна Крисчън. - Дълбоко наранен съм от този двоен стандарт.

- Ами например, Арус никога не си е позволявал да ме заплашва с кинжал. Може би това допринася за разликата в отношението ми към вас двамата. - извъртя очи Нана.

- Съветвам ви да престанете с глупостите и да се фокусираме на приготовленията. - тя се обърна към слугата. - Държанката ти за едно е права - колкото по-бързо приключим, толкова по-бързо ще можем да се махнем от това отвратително място. - изсумтя Далия.

- Госпожице Далия, от край време ме наричате така, но не разбирам какво означава "държанка"?

- Нищо, не ѝ обръщай внимание. - махна с ръка Крисчън. - Корабите ще пристигнат следобяд, така че просто ще трябва да се погрижим никой да не ги нападне до края на седмицата. 

- До края на седмицата?! - възкликна удивено Нана. - Искаш да кажеш, че трябва да стоим тук до края на седмицата?

- Арус не ми каза нищо подобно. В никакъв случай не оставам на това забравено от боговете място дори и ден повече. - отсече Далия.

Крисчън се засмя.
- От нас тримата тук, най-малко от теб бих очаквал да пазиш корабите, Далия. - отвърна той. - Но след като уредих всичко с пристанищата, смятам че е редно все пак някоя от вас да ги пази до деня на събирането. Някоя... която има доста по-силна истинска форма, например?

- Забрави! - навири нос Нана. - Аз се съгласих да помогна с приготовленията, не да бъда охрана на някакви кораби. Ще подреждам стоката, ако трябва, но не искам да оставам. Ами ако се появи дъртофелницата? Знаеш колко лош късмет имам - със сигурност ще се появи.

- Не мисля, че милейди Марибел би имала път точно към пристанището. Не е ли просто бедна старица, както двете твърдите, че повечето жители на Еритос са? 

- Щом искаш да рискуваш живота на дъртачката, добре. - скръсти ръце Нана. - Ще е жалко, обаче, особено след всичко, което твърдиш, че направи, за да я спасиш. Ако я видя - ще я убия.

- Уверен съм, че милейди Марибел няма да дойде тук. - отвърна Крисчън. - Плюс това от всички ни, ти познаваш Еритос най-добре. Все пак и приятелката ти Юки е тук, ако случайно имаш нужда от подкрепа в пазенето.

- Нямам никакви такива нужди, за разлика от вас, не съм слабачка. - отвърна Нана. - Но така губя злато, след като не очаквам тук да има особено платежоспособни клиенти, които да са склонни на всичкото отгоре да се срещнат с мен насред тези поля.

Далия нямаше никакво намерение да остава повече. Тя отиде до пътническия кораб на Арус и заповяда на слугите да тръгват към Кросфайър Муунлайт. Един от тях понечи да попита дали ще изчакат и останалите, но жената не му позволи да си зададе въпроса. 

Крисчън изцъка с език, осъзнавайки, че нито Далия, нито частният кораб на Арус са при останалите. Сега трябваше да плаща от джоба си злато за пътуване.
- Сигурен съм, че Арус ще те компенсира. - отвърна той, обръщайки се към лисицата.

- Защо да се охарчва още? Остани ти да пазиш корабите, а аз ще се прибера сама. Мога и да доплувам до южното кралство, не е проблем за мен. - отвърна тя, също забелязвайки, че пътническият кораб го няма.

Наемният убиец въздъхна. Не можеше да се разчита на Нана за абсолютно нищо.
- Изглежда няма да се разберем. Ще пазим корабите до събирането. Поне напиши поканите. 

- Бих, но не мога да пиша. - скръсти ръце Нана. - Преди време платих на хора, които могат, за да рекламират бизнеса ми в Кросфайър Муунлайт.

Крисчън въздъхна още по-тежко.
- В такъв случай, просто наблюдавай корабите и ми кажи, ако видиш промяна. - това трябваше да е достатъчно лесно за лисицата.

- Добре. - начумерено отвърна Нана. Нямаше никакво намерение да съзерцава тъпите кораби и да не помръдва няколко дни.

Каво доязди с кучито и Курвито и кончито и чакали караконжола.

Мистериозно чудовище се бе спотаило в покрайнините на Еритос, когато забеляза новодошли. Реши да изчака, но когато се появи още един, сметна, че вероятно ще организират празненство. Съществото нападна новодошлия.

Каво бастиса караконжола напрао го напрай яко на пържолите ама Курвито му са трошиха капачките и Каво залетя за лекарницата.

Още информация за Лунарис, предоставена от института в Солария:

Крисчън не можеше да повярва на какво стана свидетел току-що. 
- Видя ли това? - обърна се той към лисицата.