Поляната

- Интересно тогава защо не вярваш на мен, когато кажа, че не се подигравам с теб. - с престорена тъга в гласа отвърна Крисчън. - Дълбоко наранен съм от този двоен стандарт.

- Ами например, Арус никога не си е позволявал да ме заплашва с кинжал. Може би това допринася за разликата в отношението ми към вас двамата. - извъртя очи Нана.

- Съветвам ви да престанете с глупостите и да се фокусираме на приготовленията. - тя се обърна към слугата. - Държанката ти за едно е права - колкото по-бързо приключим, толкова по-бързо ще можем да се махнем от това отвратително място. - изсумтя Далия.

- Госпожице Далия, от край време ме наричате така, но не разбирам какво означава "държанка"?

- Нищо, не ѝ обръщай внимание. - махна с ръка Крисчън. - Корабите ще пристигнат следобяд, така че просто ще трябва да се погрижим никой да не ги нападне до края на седмицата. 

- До края на седмицата?! - възкликна удивено Нана. - Искаш да кажеш, че трябва да стоим тук до края на седмицата?

- Арус не ми каза нищо подобно. В никакъв случай не оставам на това забравено от боговете място дори и ден повече. - отсече Далия.

Крисчън се засмя.
- От нас тримата тук, най-малко от теб бих очаквал да пазиш корабите, Далия. - отвърна той. - Но след като уредих всичко с пристанищата, смятам че е редно все пак някоя от вас да ги пази до деня на събирането. Някоя... която има доста по-силна истинска форма, например?

- Забрави! - навири нос Нана. - Аз се съгласих да помогна с приготовленията, не да бъда охрана на някакви кораби. Ще подреждам стоката, ако трябва, но не искам да оставам. Ами ако се появи дъртофелницата? Знаеш колко лош късмет имам - със сигурност ще се появи.

- Не мисля, че милейди Марибел би имала път точно към пристанището. Не е ли просто бедна старица, както двете твърдите, че повечето жители на Еритос са? 

- Щом искаш да рискуваш живота на дъртачката, добре. - скръсти ръце Нана. - Ще е жалко, обаче, особено след всичко, което твърдиш, че направи, за да я спасиш. Ако я видя - ще я убия.

- Уверен съм, че милейди Марибел няма да дойде тук. - отвърна Крисчън. - Плюс това от всички ни, ти познаваш Еритос най-добре. Все пак и приятелката ти Юки е тук, ако случайно имаш нужда от подкрепа в пазенето.

- Нямам никакви такива нужди, за разлика от вас, не съм слабачка. - отвърна Нана. - Но така губя злато, след като не очаквам тук да има особено платежоспособни клиенти, които да са склонни на всичкото отгоре да се срещнат с мен насред тези поля.

Далия нямаше никакво намерение да остава повече. Тя отиде до пътническия кораб на Арус и заповяда на слугите да тръгват към Кросфайър Муунлайт. Един от тях понечи да попита дали ще изчакат и останалите, но жената не му позволи да си зададе въпроса. 

Крисчън изцъка с език, осъзнавайки, че нито Далия, нито частният кораб на Арус са при останалите. Сега трябваше да плаща от джоба си злато за пътуване.
- Сигурен съм, че Арус ще те компенсира. - отвърна той, обръщайки се към лисицата.

- Защо да се охарчва още? Остани ти да пазиш корабите, а аз ще се прибера сама. Мога и да доплувам до южното кралство, не е проблем за мен. - отвърна тя, също забелязвайки, че пътническият кораб го няма.

Наемният убиец въздъхна. Не можеше да се разчита на Нана за абсолютно нищо.
- Изглежда няма да се разберем. Ще пазим корабите до събирането. Поне напиши поканите. 

- Бих, но не мога да пиша. - скръсти ръце Нана. - Преди време платих на хора, които могат, за да рекламират бизнеса ми в Кросфайър Муунлайт.

Крисчън въздъхна още по-тежко.
- В такъв случай, просто наблюдавай корабите и ми кажи, ако видиш промяна. - това трябваше да е достатъчно лесно за лисицата.

- Добре. - начумерено отвърна Нана. Нямаше никакво намерение да съзерцава тъпите кораби и да не помръдва няколко дни.