Поляната

- Видях го, да. Какво в името на господаря Ашура правеше онзи луд коняр? И какво беше това чудовище? - изненадано на свой ред попита Нана. Никога не беше виждала подобно същество, а смяташе, че е прекарала достатъчно време в Еритос.

- Аз силно се надявах ти да знаеш повече. - присви очи Крисчън. - Странните на вид същества не са ли по вашата част с Юки?

- За пръв път виждам подобно нещо, мога единствено да потвърдя, че не идва от Валдора, или Долината на Кошмарите. Но... Ти сигурен ли си, че не знаеш какво е? Сега започна да ми се изяснява защо толкова настояваше да остана сама тук одеве. - на свой ред присви очи Нана.

- Кълна се, че не знам нищо. - оправда се мъжът. - От друга страна... Това не е първият път, в който в присъствието на коняря виждам нелепо изглеждащи чудовища. Вероятно това е просто едно от тях. - отдъхна си той.

- Какво точно ви се случи на онова събитие, когато аз имах нещастието да пазарувам с дразнещата ти приятелка?

Чернокосият мъж въздъхна.
- По-лесно би ми било да опиша какво не ни се случи на онова пътешествие. Всъщност, дори и да исках, доста трудно би ми било да обясня всичко. С две думи обаче - там също срещнахме причудливи създания. Единствената разлика беше, че по някаква причина, всички те бяха сини на цвят. Тук поне имаме подобрение в цветовата обстановка. - засмя се той.

- Ако беше още малко по-грозно, бих предположила, че е истинската форма на дъртофелницата. - изсумтя Нана.

- Наистина трябва да насочиш вниманието си към по-продуктивни неща, от това да чоплиш тази нелепа и несъществуваща вражда. Ще отида да проверя дали всичко с корабите е наред, сега се връщам. 

- Ако посмееш да избягаш, лично ще намеря онзи коняр и ще му кажа да доведе още едно такова чудовище, след което ще го изпратя по петите ти. - подвикна след него лисицата.

Ранен мъж бягаше из полята на Еритос. Проклетите лихвари явно бяха пратили убиец по петите му. Трябваше да се измъкне и да избяга от това ужасно място. Той забеляза някакви мъж и жена и се приближи до тях. Спря и едва дишаше.
- Моля ви... - започна мъжът, опитвайки се да си поеме дъх. - Помогнете. 

Нана присви очи. Какъв беше сега пък този. Тя сръга наемния убиец с лакът. 
- Познаваш ли го? - тихо попита лисицата.

- Противно на това, което мислиш за мен, не познавам всички в Еритос. - отвърна Крисчън и се обърна към ранения мъж. - Кой Ви стори това? И защо? 

- Пратиха някаква жена да ме убие. - тежко дишаше мъжът. - Моля ви, ще ви дам пари, помогнете ми. 

Розан добре знаеше накъде тичаше този. Наемната убийца се приближи и забелеза, че се е проснал пред Нана и Крисчън.
- Един път да решиш да не ги целиш в краката и гледай какво правят. - изсумтя жената, сетне погледна двамата. - Долу ръцете от парите ми. 

Крисчън повдигна вежда, сетне се засмя с глас.
- Интересно. Какво е сторил господина? - с насмешка се обърна той към Розан. Нямаше намерение да пречи на колеги.

- Господине, моля ви. - мъжът бе наистина уплашен. - Ще ви дам петдесет милиона, ако ми помогнете. Момиче, - обърна се той към Розан. - и на теб ще дам пари, ако се престориш, че не си могла да ме откриеш и ме пуснеш. Не ми се умира! 

Розан се изсмя и огледа кинжала си.
- О, от къде казваш ще извадиш толкова? Поръчителят беше категоричен, че нямаш и пукната монета. - отвърна жената и насочи оръжието срещу него. - Да беше мислил преди да продадеш дъщеря си на лихварите, на които дължиш пари. 

- Дори и да ги имаше, петдесет милиона, за да се разправям с тези двамата заради теб? Не мисля. - навири нос Нана. Нямаше намерение отново да се разправя с наемния убиец, а тази приятелка на Силиа май също беше такава.

- Не съм им дал всичко. - излъга мъжът. Трябваше някой от тези да се върже, за да се отърве. - Как ще живея, ако им бях дал всичко? Моля те, пощади ме. 

Крисчън просто отстъпи встрани, дори и този мъж да беше невинен, не беше възпитано да се бърка в поръчки на колеги.

- Знаеш ли, можеше да имаш шанс, ако не беше продал собствената си дъщеря. - изрече жената. Попадането на насилени жени напоследък я изнервяше по странен начин. - Не моли за пощада. 

- Не виждам и смисъл. - Нана се сети за онзи идиот Пейтън нещо-си, както и за лисиците, които онзи нещастен сатир малтретираше. - След като си сторил това, ако тя не те убие, аз ще го сторя.

Силиа дойде до покрайнините. По това време, драконите ѝ ловуваха наоколо. Принцесата се изненада, когато видя събраните Розан, Крисчън, Нана и някакъв ранен непознат мъж. Катрин бе заспала, затова Силиа си позволи да излезе.
- О, ето къде си била. - тя посочи към събралите се. - Пропускам ли нещо? 

- Закъснях, защото той реши да бяга. - отвърна Розан и побърза да убие идиота, преди да е решил да избяга пак. - Готово. 

Дейвид беше забелязал Силиа в кралството и реши да я последва. Трябваше да разбере какво е станало с Катрин. Той се изненада, когато видя събралата се групичка и непознатия мъртъв на земята. 
- Здрасти. - изрече.