Търсене

Нана се извърна назад от изненада. - Какво? Разбира се, че не съм го сторила аз! Напротив, онази си мисли, че той я е изнасилил.

- Няма как да стане! - повиши тон Нана. - Дори и когато не го търся, той решава да дойде при мен, само за нова порция заплахи. Последното, което е случи е, че някой изнасили онази Силиа, накрая пак аз му излязох виновна!

- Наемният убиец съвсем прекали! Продължава да ме заплашва, преди не се притеснявах особено, но нещата съвсем излизат извън контрол. Трябва да разрушиш онзи талисман!

Нана побърза да влезе и се настани във всекидневната. - Имам голям проблем. - въздъхна жената и наведе глава. - Имам нужда от помощта ти.

Нана дойде до вилата на Юки. Беше помолила другата лисица да дойде, за да разговарят. Това не можеше да продължава повече така.

Нана усети прилив на енергия, което означаваше, че наемният убиец наистина си е тръгнал. Въпреки това обаче, лисицата беше повече от бясна. Загуби толкова много злато, докато нещастникът бе в къщата ѝ, а сега нямаше наме…

- Няма да се хвана на този номер! - повиши тон от другата страна на вратата лисицата.

- А защо вместо това не ме оставиш намира и не се прибереш? След като вече нямаш какво да криеш, няма нужда да стоиш тук.

- Няма да отворя! - извика отвътре Нана. - Предупредих те да не се държиш лошо с мен и да не ме заплашваш, сам си изпроси това!

Лисицата чу думите на Силиа из-зад вратата, определено не ѝ харесваше накъде отиват нещата. Тя изтича в спалнята си и се заключи там.

Нана присви очи. - Не съм сигурна откъде-накъде смяташ, че ще търпя подобно поведение. - лисицата съвсем не разбираше какво я прихваща тази, но подозираше, че няма да си тръгне, затова просто се върна вътре и отиде да на…

Нана се зачуди кой би могъл да е пред вратата ѝ толкова късно. Наемният убиец беше вътре. Лисицата извъртя очи и отиде да провери какво се случва отвън, вероятно беше някой изпаднал бездомник, или пияница. Лисицата се ст…

Нана също довърши вечерята си и плати сметката. Не ѝ беше приятно да даде толкова злато, но изглежда проблемите ѝ съвсем скоро щяха да се решат. Щеше да остане само проклетият талисман. Тя се запъти към къщата си.

Нана дори не осъзна, че това означаваше наемният убиец да научи, че е споделила историята с други. - Наистина ли? Ще бъда изключително благодарна! - усмихна се чаровно лисицата.

- В това и аз не съм сигурна, но не желая и да бъда. - въздъхна Нана. - Искам единствено тази история да се разплете, за да бъда отново свободна в собствения си дом!

- И аз съм на това мнение, но уви, той не желае да си тръгне от дома ми. - изсумтя Нана, след което реши все пак да пробва пържолата си. Така или иначе щеше да даде неописуемо много злато за това малко нещо. Поне вкусът …

Нана въздъхна. - Аз наистина не искам да имам нищо общо с това. Честно да си призная, не ме интересува изобщо дали са я изнасилили наистина, или не. Така или иначе тя винаги се е държала отвратително с мен, въпреки че аз…

От случката с долнопробната таверна насам, Нана не виждаше никакъв смисъл да пази тайната на наемния убиец. - Обещах му да не разказвам на никого за това, но държанието му е под всякаква критика, така че напълно си го за…

Нана въздъхна, отпивайки от чашата си, докато чакаха пържолите. - Не е свързано с него съвсем. - отвърна лисицата. - Онази Силиа е замесена и в това.

Нана изсумтя недоволно. - Не разбирам защо всичко свързано с тази Арабела е толкова потайно. Не е ли просто човешка жена?

Нана присви очи. Нямаше нищо против пържолата, макар и цената никак да не ѝ беше по вкуса, но не разбираше защо Далия бе реагирала така на думите ѝ. - Нещо лошо ли казах?

- Наем... Крисчън ме помоли да открия един от клиентите на някоя си Арабела. - въздъхна Нана. - Направих всичко по силите си, дори открих щаба на онази организация на... какво беше - Старейшините. Дори и те не пожелаха д…

Нана взе другото меню и заразглежда ястията. Вярно, бяха доста скъпи и никак не ѝ се искаше да плаща сметката, но трябваше да се старае да поддържа добри отношения с тази жена, особено след като бе разбрала колко много с…

Нана също прие своята чаша с шампанско и отпи. - Забелязах го отдавна, все пак за съжаление живях там известно време. Наистина не разбирам какво намира Юки в онова ужасно място.

Нана се усмихна и също поздрави Далия. - Все пак се радвам, че дойде. Честно казано, освен Лилит, която навярно скоро ще се прибере на север, нямам много други приятелки тук. - въздъхна лисицата.