Търсене

Нана сновеше из всекидневната си. Толкова пъти вече се бе опитала да вземе талисмана, но винаги се проваляше. Наемният убиец успя да се измъкне от вътрешния басейн сравнително бързо. След тази случка, Нана още няколко пъ…

Нана изчака известно време, но силите ѝ не се възвръщаха. Проклетият талисман изглежда беше нарисуван върху плат, а не върху тънък пергамент и не се влияеше от вода. В яда си, лисицата хвърли една чаша във водата, а след…

Нана се разгневи. - Не искам никакви слуги! - лисицата се обърна и излезе изцяло от басейна, сетне се приближи до шезлонга и силно го изрита, карайки стола да се преобърне и да запрати наемния убиец във водата.

Лисицата гневно издиша въздухът, който си беше поела. - Слуги? Как така слуги?! - повиши тон тя, не успявайки да сдържи гнева си.

- Какво, какво? - също така неразбиращо го изгледа лисицата.

Очите на лисицата заблестяха. Дори не се наложи да го чака да се напие до несвяст! Беше успяла най-сетне да го убеди. - Прекрасно. - усмихна се чаровно тя. - Тогава ми го дай.

- Донякъде. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Знаеш какво още искам.

Нана присви очи. - В крайна сметка нищо не се случи. Никога нищо не се случва. - изсумтя лисицата.

Нана започваше да се изнервя. Юки подвела ли я беше? Наемният убиец бе изпил почти цяла бутилка сам и все още не ѝ се струваше толкова пиян, че да вземе незабелязано талисмана. - Аз не правех нищо, освен да се възползвам…

- Аз това го знам отдавна. Не съм глупачка, за разлика от някои жители на Еритос, като онази противна дъртофелница, която също защитаваш. - изсумтя лисицата.

- И какви са ни проблемите с Лилит? - невъзмутимо отвърна Нана. Не ѝ харесваше да търпи подобни упреци, но правеше всичко в името на това да си вземе талисмана. - Красиви сме, и двете имаме добри финансови възможности.

Нана се изсмя с глас на чутото. - Не ми звучи като перфектно логично обяснение, но щом си казал. Съгласи се с мен, че тази жена също има доста сериозни ментални проблеми, не може само аз да го забелязвам.

- Което аз не знам. Просвети ме. - подигра се Нана.

Нана беше чувала от Юки, че наемният убиец не държи твърде много на алкохол. Може би ако се напиеше достатъчно, щеше да успее сама да вземе талисмана. Трябваше просто да поддържа разговора, за да не реши да спре да пие. …

- Не, разбира се. Бяха подарък от онзи, който те изкъпа снощи. - изкикоти се лисицата.

Нана също забеляза, че почти е изпила чашата си. - В избата на къщата има още десетина бутилки. Донеси няколко. - кимна тя и зачака.

Нана отново извъртя очи. - Не съм казала, че е непременно лоша. Просто твърдя, че чувствата ѝ към теб не са толкова силни, колкото твърди. Не те търси, не се възпротиви на действията ми, ти също не я търсиш. Защо не я тъ…

- Нека оставим тази ситуация настрана. - продължи Нана. - Откакто живея по тези земи, не съм забелязяла тя изобщо да се държи добре с теб, нито с останалите на онези събирания, които не са в близкото ѝ обкръжение. С мен …

Нана тихо изсумтя. - Истински добър човек, чиято първа реакция е да обвини теб на мига?

Нана трябваше да вложи всички сили да промени мнението на наемния убиец по отношение на онази Силиа. Ако спреше да има влияние над него, заплахите също щяха да престанат и вероятно щеше да бъде доста по-склонен да ѝ върн…

- Лилит няма нищо общо, не знам защо винаги я намесваш, когато спомена Силиа. - извъртя очи Нана. - Както казах и предния път, това са мои лични наблюдения. Тя не се интересува от теб толкова, колкото твърди. Ако наистин…

- Разбирам. - лисицата никак не разбираше, но нямаше да си върне талисмана, ако продължава да спори с него. - Надявам се истината да се разкрие скоро, след като твърдиш, че си невинен. Но дори и отвъд тази случка ми е тр…

- Защо? - настоя Нана. - Има ли значение какво твърди за теб, след като не може да докаже истина ли е, или не. В момента думата ѝ не струва нищо, никой друг не е бил свидетел на предполагаемото ѝ нападение.

- Добре, че е той. - невъзмутимо отвърна Нана. - Макар че наистина не те разбирам. Тази Силиа ти създава толкова проблеми, струва ли си да продължаваш да ѝ помагаш? - лисицата отпи от чашата си.

- Надявам се. - отвърна лисицата и също отпи от чашата си. - Ако продължаваш да живееш при мен, скоро няма да мога да си го позволя, така че смятам да му се насладя докато мога. - с укорителен тон продължи тя.