Търсене

Нана се намуси. - Добре знаеш, че не съм излизала от тук днес. Нищо не съм сложила. Вземи чашата и ела с мен. - тя се запъти към вътрешния басейн, с който имението разполагаше, сетне седна на ръба, потапяйки краката си в…

Нана донесе две чаши, които беше напълнила с вино. Беше решила да се опита да спечели доверието на наемния убиец и да го убеди да ѝ върне талисмана. - Пий с мен? - хвърли въпросителен поглед към него лисицата, подавайки …

Нана въздъхна, това звучеше като поредната заплаха. Лисицата реши да не обръща внимание и с недоволство установи, че чаят ѝ е изстинал. Тя го изхвърли, сетне отиде да си легне.

Нана сви рамене. - Според мен няма да стане. - сви рамене лисицата. Никога не беше прала нищо. Ако някоя от дрехите ѝ се зацапаше, лисицата просто я изхвърляше.

- Както и да е. - махна с ръка лисицата. - Няма да бъде нищо повече от поредната ти заплаха към мен, свикнала съм така или иначе, вече дори не ти обръщам внимание. - Нана отново се загледа в петната. - Ще трябва да ги из…

Нана въздъхна. - Силно се надявам да казваш истината. - отвърна лисицата.

Нана присви очи. - "Което е перфектно". Обвиняват те в изнасилване и казваш, че е перфектно да не мога да използвам силите си около теб?! - отново повиши тон лисицата, отстъпвайки назад. - Сигурен ли си, че си невинен?

- Това изобщо не е вярно. Заради проклетия талисман, не бих могла да ти сторя нищо, дори и да исках. - изсумтя лисицата.

Нана се разгневи, чувайки това. - Значи нямаш проблем с това да излагаш на опасност мен?! - повиши тон лисицата.

- Пожелавам ти късмет. - саркастично подметна лисицата. - Най-много с тази наивност да те пратят в някоя тъмница с това обвинение.

- Предложението ми все още важи. Ако не желаеш да се занимаваш с тази история, ще ти осигуря правдоподобно оправдание. - усмихна се лисицата.

- Не се интересувам защо е спрял да идва. - невъзмутимо отвърна Нана. - И какво? Успя ли да ѝ разкажеш истината?

- Може би наистина е по-добре точно този мъж да не ме посещава повече. - въздъхна Нана, спомняйки си за случилото се с онази Беатрис.

Нана въздъхна. - Това звучи тъжно, да. - смекчи тона си тя. - Кой е все пак?

Лисицата присви очи. - Какво си направил? Ти си наистина луд! - повиши тон тя. - Не искаш да компенсираш загубеното ми време, а сега очевидно гониш клиентите ми.

Нана изгледа наемния убиец самодоволно. - Браво на него. Кой е? Следващият път, когато дойде, ще му дам отстъпка от цената.

Нана вдигна поглед и се изсмя с глас. - Какво се е случило с теб? Защо си целият в жълти петна? - подигра се тя.

Нана въздъхна, но не продължи да спори. Лисицата реши да не обръща повече внимание на наемния убиец. Вероятно щеше да получи добра сума злато накрая на всичкото това, но трябваше да измисли как да си върне и талисмана.

Нана сви рамене. Тези неща изобщо не я интересуваха, но не можеше да го признае прямо. - Значи все пак има шанс да докажеш, че си невинен. Поздравления. Де да беше възможно да си невинен и за заплахите, които непрестанно…

- Нима не те прави да изглеждаш по-виновен в очите ѝ? Щом те обвинява, как ли ще реагира, когато научи, че не само не изглеждаш особено загрижен, ами и веднага си дошъл при мен? - присви очи Нана.

Нана реши да смени тактиката си, трябваше несъмнено да спечели доверието на наемния убиец и да си вземе талисмана. - Разбира се, че е. За нея, както и за приятелката ѝ Елвира. Колкото повече неща правиш за мен, толкова п…

Нана се изсмя с глас. - Сега кой е този, който се преструва на невинен? Не може да не осъзнаваш, че всичко което правиш за мен я дразни. Аз си играя с това, защото реакциите на човеци като нея ме забавляват, но ти със си…

- Разбира се, че имаш. Щом не я искаш, можеш да ѝ го кажеш ясно. - присви очи Нана.

- Разбира се, не съм глупачка. Всичко е заради теб. - изсумтя лисицата.

- След като си невинен, все някога истината ще излезе наяве. Тогава отново аз ще бъда главният ѝ проблем.