Търсене

Лисицата повдигна вежда. - И? Какво от това? Просто го убий, какъв е проблема? - продължаваше да не разбира жената.

Нана въздъхна. - Естествено, че ще настоявам да знам истината. Ти не идваш току-така при мен, ако не искаш нещо, или не планираш да ме заплашваш. Всичко това е крайно необичайно.

Нана присви очи. Ако можеше да използва силите си, щеше да прочете мислите на наемния убиец, но благодарение на талисмана, това не бе възможно. Проклетият талисман, той също беше проблем сам по себе си. - Съжалявам, но н…

- А аз не разбирам защо е толкова трудно да ми кажеш истинската причина за всичко това. Едва ли е свързана с мен.

- От всички места, където можеше да отидеш, след като имаш проблем с някого в имението на онзи Арус, избра да дойдеш при мен. Това само по себе си е съмнително. - продължи да настоява Нана.

- Ти ми кажи. - скръсти ръце Нана. - Изминаха няколко дни, а все още не си се прибрал, нито някой те е потърсил тук. Странно. - сухо изрече тя.

Нана не разбираше защо наемният убиец продължава да стои в дома ѝ. Със сигурност се беше случило нещо и лисицата силно се съмняваше, че е свързано с Арус и Лилит.

Лисицата реши да не отговаря на това и излезе от имението, за да потърси хранителни продукти на пазара. Трябваше също да яде нещо, както и да намери начин да вземе талисмана възможно най-скоро.

- Способна съм на много неща, но нямам желание да го правя сега. - незаинтересовано отвърна лисицата. - Ще отида да ти потърся продукти за хранене. Така или иначе присъствието ти тук рязко влоши апетита ми.

- Разбира се, че осъзнаваш всичко. - отсече Нана. - Просто ти е удобно да се преструваш, че нищо не се е случило, защото става въпрос за мен. Ако беше някой от онези човеци в Еритос, мигом щеше да ги защитиш.

- Как защо? Заради теб, естествено! - извъртя очи лисицата.

- А нима не го правиш? - невъзмутимо отвърна Нана. - Ти също присъства на онова пътуване в гората, видя много ясно как се държеше с мен онази Силиа. Нищо не съм ѝ сторила никога. Приятелката ѝ Елвира също не изглеждаше о…

- Говориш така, сякаш съм я убила. - извъртя очи лисицата. - Просто я върнах на родителите ѝ, не го сторих нарочно, нямах представа за цялата тази история. Не можеш да ме обвиняваш, след като никога не си ми я разказвал.…

Нана въздъхна. - Знам, отдавна разбрах, че не мога да очаквам добро отношение от теб.

- Да, сама го избрах, но не виждам защо трябва да търпя лошото отношение на някакви произволни човеци, с които дори нямам отношения. Ако талисманът не съществуваше...

- Очаквах тук да живея спокойно, но това напоследък изобщо не се случва. Ако не търпя непрестанните ти заплахи, се налага да се занимавам с упреци от близки на клиентите си. Нищо от това нямаше да ми се случва, ако не ме…

- Не и благодарение на теб. Ако чаках да си спазиш обещанието и да ме препоръчаш на приятелите си, щях да тъна в нищета. - изсумтя лисицата. - Макар и да имам достатъчно клиенти, това което получавам от тях е крайно недо…

- Това ли беше истинската причина да дойдеш тук? - повдигна вежда Нана. - За да се подиграеш на положението, в което се намирам?

- Ако действително се притесняваш, лесно можеш да разрешиш този проблем за мен. - скръсти ръце Нана.

- Не знам какво те навежда на тази мисъл. - саркастично отвърна Нана. - Добре знаеш, че не мога да готвя. Мога да донеса продукти, но ще се оправяш сам. След като си наемен убиец, трябва да знаеш поне няколко прости ясти…

Нана никак не беше доволна от присъствието на наемния убиец в къщата си. Нормално се хранеше с енергията на клиентите си, но сега с талисмана постоянно наоколо, това изобщо не беше възможно. Лисицата започваше доста да о…

- Надявам се. - изсумтя лисицата и реши да не се занимава повече с наемния убиец засега. След като той явно наистина имаше намерение да остане тук, трябваше да измисли как да отмъкне проклетия талисман.

- Аз никога не съм имала нищо против теб, или когото и да било друг тук. - отвърна Нана. - Ако спреш да се държиш ужасно с мен и да ме заплашваш, ще се "помирим". - студено отвърна Нана.

- Какво съвпадение, аз правех именно това, когато реши да се натресеш тук. След като аз няма да си почивам, не виждам защо да оставям и теб. Какво толкова направиха онзи Арус и Лилит този път?

- Аз предложих преди време, но ти и това не пожела. - начумери се лисицата. - Наистина не знам какво искаш.