Търсене

Нана дойде в Еритос, за да остави клетката с хамстера. Животното си беше добре и лисицата се надяваше да може да получи награда. Беше уведомена, че след като всички приключат грижите си за хамстерите, служителите ще пост…

Нана беше отишла на пазар и беше взела най-различни зеленчуци и плодове. Продавачите по сергиите я гледаха доста странно, когато им обясняваше, че трябва да нахрани с тези неща някакъв хамстер, но не посмяха да повдигнат…

Нана изсумтя, сетне се прибра вътре, заедно с животното. Не знаеше какво точно ще представлява събитието, на което се бе записала в Еритос, така че не беше подготвила кой знае какво. - Ако наистина те е хранил с подобни …

Нана въздъхна тежко. Не разбираше какво общо има онази елфка с каквото и да било. - Добре, добре, не се притеснявай. Ще се постарая. - пренебрежително махна с ръка жената, за да го убеди по-бързо да си тръгне.

Нана повдигна вежда. - Само това ли е? Трябва да наглеждам това животно два дни?

Нана скръсти ръце и се приготви да изгони този абсолютен ненормалник, но когато видя клетката с хамстер вътре, се сети, че се бе записала да участва в някакво събитие от Еритос, защото ѝ предложиха доста добра сума злато…

Нана повдигна вежди учудено. Не разбра почти нищо от думите на този луд. - Съжалявам, не съм сигурна, че разбирам какво искате. Ако идвате за услугите ми, бих приела само теб и тарифата ми е 1 милион злато на час. - невъ…

Нана чу, че някой е на вратата и отиде да отвори. Мигновено присви подозрително очи, когато видя на прага си лудия коняр от Еритос, заедно с още по-лудия му кон. - Какво търсите тук? - студено попита Нана.

Лисицата въздъхна. Надяваше се да не чува повече нищо за историята с онази Беатрис. Вместо да живее спокойно и охолно, започваше да има все повече проблеми на това място.

Нана въздъхна. - Само защото нямам друга алтернатива в момента. - въздъхна лисицата.

- Дори и това не бе сторено от добротата на сърцето му. - изсумтя лисицата. - Няма значение, нямам никакво намерение да се "помирявам" с него, просто му кажи да стои далеч от мен.

Нана въздъхна тежко. - Не съм убедена, че говорим на един език с теб вече. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Аз нямам нищо против него, той е този, който трябва да се спре!

- Аз просто исках да помогна на това дете, но разбира се, отново отнесох заплахи. Сигурна съм, че допринася, но тя отдавна не ме харесва и със сигурност се е оплакала от мен много преди това. Плюс това сгреших и помислих…

- Много е просто, тя е тази, която е поръчала смъртта ми. Ако тя оттегли желанието си, вероятно наемният ти убиец ще бъде склонен да ме остави намира. - отвърна Нана.

- И как се предполага, че трябва да го сторя?! - скръсти ръце Нана. - Проблемът е в него, не в мен. Аз съм винаги добра и сговорчива с останалите, някои от тях просто не одобряват расата ми и ме дискриминират заради това…

- Той не вижда така нещата. - раздразнено отвърна Нана. - След като сте толкова близки, защо не го убедиш да ми върне устройството на гнома? Единственото, което искам е да живея спокойно тук, вместо в страх както сега.

Лисицата извъртя очи за пореден път. - Бих го написала с мастило върху тялото си, ако ще означава наистина да се изпълни, но уви. Той пази ужасното устройство на онзи гном и съм сигурна, че просто чака удобен момент, за …

Нана скръсти ръце. - При всички случаи, не желая да комуникирам с него. - отсече тя.

- Нямах предвид това, нито ме интересува къде са родителите му. - въздъхна лисицата. - Искам да му кажеш да стои далеч от мен и да престане да ме заплашва.

- Не желая повече да бъда въвличана в подобни свади. Наемният убиец ми е достатъчен. - сухо отвърна лисицата.

- Според тази жена това също явно е сериозно. - изсумтя Нана. - Кажи ѝ, че не желая да имам нищо общо повече с тази история. Баща ѝ също не е идвал при мен откакто разговаряхме последно, така че предполагам може да си от…

Нана скръсти ръце. Тази жена, Беатрис, бе дошла да се извини, сетне веднага бе сметнала за нужно да се оплаква от нея?! - Отново ли смятате да ми вгорчавате настроението с тази история? Нямам нищо общо с тази жена, баща …

- Аз нямам никакви отношения с него. - отсече Нана. - Тогава какво е станало?

- Повярвай ми, не си струваше. - извъртя очи лисицата. - Какво е казал този път, та идваш при мен?

Нана изсумтя. Какво беше наговорил наемният убиец срещу нея този път?! - Добре. - въздъхна тя. - Влез. Тя покани мъжа вътре.