Търсене

- И все още ми е цел! - намусено отвърна Нана. - Интересно ми е обаче как е възможно човеците тук да нямат нищо против начина ми на обличане, а там да се налага да правя подобни компромиси.

- Нямах такова намерение, но тя прекали! - отсече лисицата. - Не разбирам защо толкова държиш да я защитаваш, аз бях права и тя не трябваше да наднича през оградата, за да ми се прави на интересна.

- И с кое право защитаваш живота на една нещастна дъртачка, след като "не ти е близка"? - повиши тон Нана, като дори не разбра намека на мъжа относно Арус и старицата, след като не знаеше историята, свързана с него. - Тя…

- И дъртофелницата ли ти е близка? Не започна ли всичко това заради нея? - скръсти ръце Нана.

- Как бих могла да вярвам, след като това нещо е при теб? - отвърна Нана, визирайки устройството на гнома.

- Нямам за цел да те убеждавам. - сви рамене Нана. - Разбирам, значи ти харесва да живея в страх.

- Аз ти давам думата си, че няма да наранявам никого от близките ти и познатите ти. Ето, готово. След като се предполага, че аз трябва да повярвам на твоята дума, значи и ти трябва да вярваш на моята.

Нана въздъхна и се върна към чая си. - Както кажеш. В такъв случай, нека говорим за друго. - скръсти ръце лисицата. - След като твърдиш, че нямаш интерес да ме нараняваш, защо не ми дадеш устройството на гнома?

- И отново хвърляш вината за това изцяло върху мен! - запротестира Нана. - Не пожела да ми разкажеш цялата история, защото "не е моя работа", след това ми се ядоса, че съм върнала детето на родителите му. Единственото ло…

- А не си ли? - хвърли му остър поглед Нана. - Съгласна съм, помогна ми, когато ми даде покрив над главата, но не ми ли го натякваш всеки път, когато разговаряме? Подарък ли е наистина, когато постоянно бивам заплашвана?

- Чувствата на околните не ме засягат. - невъзмутимо отвърна Нана. - Отдавна съжалих за всичко, което съм поискала от теб. Не мисля, че дори и във Валдора съм срещала толкова злопаметно и стиснато същество.

- Не сме близки. - въздъхна лисицата. - Дойдох тук да го помоля за услуга. Ако ти беше човек, щях да помоля теб, но многократно си доказвал, че не си.

Слугините донесоха чай за лисицата, сетне тя го пое в ръце и отпи от чашата си. - Защо се интересуваш? - студено отвърна Нана, присвивайки очи. - Не е нищо свързано с теб, можеш да бъдеш спокоен.

Нана въздъхна, сетне влезе в имението и се разположи на едно от креслата. Слугините забелязаха присъствието на гостенка и побързаха да отидат при нея, за да ѝ предложат храна и напитка. - Искам само чай, благодаря. - учт…

Лисицата изцъка с език. - Не става въпрос за това. Наистина трябва да разговарям с него. Ще се върне ли скоро? Мога да изчакам.

- Съжалявам за това. Не прецених правилно ситуацията. - извини се Нана, макар и да продължаваше да вярва, че наемният убиец нарочно я бе заплашвал. Мисълта, че може дори и сега да я убие без никой да ѝ помогне я плашеше,…

Нана въздъхна и скръсти ръце. Трябваше да предположи, че това ще се случи, още щом усети как силите ѝ се изпаряват, заради проклетото устройство. Явно наемният убиец не си позволяваше да отделя талисмана от себе си. - И …

Нана дойде пред имението на търговеца на роби Арус и почука на вратата.

Нана си взе довиждане с Юки и отиде да поплува в басейна си. Трябваше да измисли как да разговаря с онзи Арус, без да привлече вниманието на наемния убиец и онази Силиа.

Нана се замисли. - Знаеш ли, права си. Той познава почти всички в това кралство. Все пак, първоначалният списък с клиенти, който имах дойде от него. Трябва да го попитам скоро.

Нана наведе глава. - Не мога да сторя това. - отвърна тя. - Първо, наемният убиец никога няма да ми го разреши, тъй като тази къща е негова. Второ, дори и да ми даде златото, аз харесвам това място, не желая да живея в м…

- Не. - намръщи се Нана. - Поне не и в лицето ми, но е очевидно, че мисли същите неща за мен като онази дъртачка.

Разбирам. - кимна Нана. - Аз не успях да ги изтърпя, на всичкото отгоре е доста студено, а и нравите им са доста ограничени. Онази дъртофелница ми съсипваше живота, а тази Силиа не изглежда много по-различна от нея. И дв…

Нана извъртя очи. - Забелязах, наистина нямах представа, че са чак толкова зле. Не съм сигурна защо ти още си там тогава.

- Както и да е, нека не си разваляме настроението с някакви човеци. Новините, които ми донесе от Валдора са страхотни, но всъщност и аз имам нужда от съвет за нещо. Вече събрах известно количество злато и се чудя какво д…