Търсене
1984 поста от Нана
Нана се изненада, съвсем беше забравила, че Ято живее тук. Лисицата поклати глава. - Не, съжалявам, откакто го срещнах преди време в това кралство, не съм чувала вест от баща ми. Юки тук ли е?
Докато чакаше да получи повече въпроси, Нана реши да посети Юки. Отдавна не се беше виждала с другата лисица и искаше да си поговори с някого. Плюс това беше научила нещо доста обезпокоително и нямаше с кого да го сподел…
Нана беше получила известие, че има нови въпроси към нея, затова отиде да провери. Тя прочете написаното и се зае с отговарянето. 1. Но това е собствен бизнес, господине, аз работя за себе си и не разчитам на никого да м…
Нана дойде, защото момичето я беше уведомило, че отново има въпроси към нея. Лисицата прочете написаното и започна да отговаря. 1. Най-страшният ми спомен е експериментирането на баща ми върху мен. Хранеше ме с различни …
Нана дойде в студиото си и видя, че отново има зададени въпроси към нея. 1. Бих казала, че обичам да пътешествам, да. За съжаление моят вид не е добре дошъл на много места. 2. Предполагам, че ако принадлежиш на друг вид …
Нана се върна, защото момичето ѝ изпрати телеграма, че отново има оставени въпроси към нея. Лисицата ги прочете и въздъхна, сетне започна да отговаря. 1. Ако обърнеш внимание на държанието ѝ, ще видиш много бързо, че тя …
Момичето, което Нана нае я беше известило, че отново има въпроси към нея. Лисицата се върна и започна да чете какво са я питали жителите на Еритос. - Този явно доста се интересува от ядене. - въздъхна Нана и започна да о…
Нана беше разбрала, че някой е оставил въпроси, затова отиде в студиото си. Прочете въпросите на онази елфка Евдемия, сетне започна да отговаря. 1. Защото Юки ми е приятелка, а в онзи момент те двамата бяха просто произв…
Нана се върна, защото изглежда някой отново беше задал въпроси. Зарадва се да види, че са от Лилит. Лисицата започна да отговаря. 1. Не че тези в Кросфайър Муунлайт не са достатъчно платежоспособни, но се надявах и тук д…
Нана тъкмо планираше да се прибира, но видя че Юки излиза от студиото ѝ, затова се върна. Както и предполагаше, другата лисица беше оставила въпроси за нея. Нана не беше съвсем сигурна защо се е записала, тъй като двете …
Нана отново дойде, за да отговори на зададените въпроси. Отдъхна си, когато прочете тези, изглеждаха по-нормални от простотиите на онзи коняр. 1. Не виждам какво друго бих могла да стана. Не съм особено добра в повечето …
Нана дойде в студиото си, тъй като момичето, на което беше платила малко злато да я уведомява когато има въпроси, бе изпратила телеграма. Усмивката на лицето на лисицата в миг се изпари, когато започна да чете въпросите.…
Нана изсумтя, но все пак реши да не си тръгва и остана на шезлонга. Смяташе да плува в басейна цяла вечер, тъкмо, щяха да са лесни десет милиона злато за нея. Онези луди в Еритос наистина нямаха мозък, за да се съгласява…
- Не предложих ли току-що точно това? - повдигна вежди лисицата. - Шефът ти вече ми плати така или иначе, от теб зависи дали ще си стоя тук, или ще се възползваш.
- И ти искаше да живея на това отвратително място! Не стига онази дъртачка, ами и щях да съм вечно обречена на бедност и мизерия! Не мога да повярвам! - разгневи се лисицата.
Зениците на Нана се разшириха. Как можеше това да е възможно?! - Лъжеш! Трябва да лъжеш. Аз не съм известна тук и пак с лекота получавам по милион на час. Това не е възможно!
- Може би Лилит ще поиска да я купи. - усмихна се победоносно Нана. - Тя също е проститутка, със сигурност е заможна.
- Затова шефът ти плати вместо теб, изглежда след къщата и това не можеш да си позволиш. - извъртя очи Нана. Нямаше да им позволи да продължават да се отнасят с нея като с нищожество.
Нана въздъхна. В този разговор нямаше никакъв смисъл. - Прекалено си заслепен от гнева си заради онова дете и няма да ме разбереш. Шефът ти ми даде десет милиона, така че казвай какво искаш да облека, за да се приключва …
- Единствената, която ме приема за живо същество е Лилит. - отвърна Нана. - Всички останали виждате в мен само чудовище, или долна курва.
- Нелепите ми очаквания? Нима са нелепи очакванията ми да бъда третирана нормално, както другите?
Нана присви очи. - Значи в крайна сметка безвъзмездната ти помощ не е толкова безвъзмездна все пак. - на свой ред се изсмя лисицата. - Разбира се, това изобщо не ме учудва. Ти ми купи къщата, защото по някаква причина жи…
- Естествено, че не. Не съм сигурна за кой път се налага да повтарям, тя е тази, която тормози мен. За детето съжалявам, но нямаше какво да сторя. Обвиняваш ме, че не съм реагирала и не съм спряла родителите ѝ да си я пр…
- Значи всичко това е заради онова хл.... дете? - изненадано отвърна Нана. - Не ми се сърдиш, заради Силиа?