Търсене

Нана присви очи отново. Хлапето споменаваше само майка си, бащата загинал ли беше?! Макар че с такава майка, предполагаше че вероятно и той не е стока. Все пак реши да попита, в случай че пропускаше нещо, изглежда родите…

Нана се изплаши. Ако хлапето не лъжеше, какво щеше да я прави?! Не можеше да я изостави тук, не изглеждаше и особено добра идея да ѝ помага да се качва на кораб сама. - Откъде знаеш? Скарахте ли се? - до последно лисицат…

Нана въздъхна. Момиченцето изглеждаше наистина уплашено. Или беше най-добрата актриса в Кросфайър Муунлайт, или оставаше единствено да казва истината. Плюс това спомена слуги, ако я върнеше на семейството ѝ, те несъмнено…

Нана се обърна към непознатия детски глас и огледа момиченцето пред себе си. Беше облечена прекалено добре, за да е просякиня. Лисицата присви очи. - Преди това би било учтиво да се представиш. - отвърна лисицата. Нямаше…

Нана беше седнала на кея, наблюдавайки пътуващите кораби от пристанището на Кросфайър Муунлайт. След като се отърва от Пейтън Клемингс, лисицата забеляза захвърлените му панталони до камината си и ги прерови, намирайки в…

Нана беше изхвърлила всички едри части от Пейтън Клемингс с помощта на истинската си форма. На връщане лисицата беше набрала добра скорост и съвсем забрави за наемния убиец и устройството на гнома. Още щом прекрачи начал…

- Това не е проблем за мен. Аз ще го изхвърля, ти остани и почисти подовете. И без това все още не мога да си наема слуги. - Нана нарочно остави по-трудната част от работата за наемния убиец, а и ако се отдалечеше, щеше …

Нана направи погнусена гримаса. - Достатъчно ми беше да спя с този нещастен червей, не бих си причинила повече подобна гадост. - отвърна тя. - Къде изхвърляш тези твоите мишени?

Лисицата извъртя очи. - Не те повиках, за да се хваля, а за да ми помогнеш да почистим. - отвърна тя. - Дори не знам къде ще изхвърля всичко... това. - тя посочи разхвърляните парчета плът.

Нана се обърна към наемния убиец. - Представляваше. - скръсти ръце лисицата. - Но да, той беше. Вече не е и няма да бъде.

Нана отново изсумтя. Ето кой щеше да помогне да изчистят тази бъркотия. - Всъщност, не. Ела, влез. - подкани го тя и се върна вътре.

Нана изсумтя. Сега пък кой беше?! Нещастникът Пейтън да не би да си беше довел приятели?! Тя понечи отново да се върне в истинската си форма, но установи, че не може да го стори. "Проклетото устройство... Наемния убиец."…

Нана изобщо не се интересуваше от пелтеченето на идиота, нито от отвратителната му енергия. Тя изръмжа, сетне се нахвърли върху него, разкъсвайки го на парчета. Едва когато от Пейтън Клемингс беше останало само кървава п…

Нана реши, че е чула достатъчно простотии за една вечер. Тя бавно пристъпи вътре и затръшна входната врата зад себе си. Идиотът беше направил това още по-лесно за нея. Тя нарисува символ зад гърба си, сетне се трансформи…

Лисицата присви очи и се замисли дали има смисъл да продължава да търпи това. Реши, че все пак ще се подиграе малко с нещастника, преди да го разкъса. - Защо да не ми е подарък? - невъзмутимо продължи тя. - Аз съм красив…

Нана не успя да сдържи смеха си. - Издал ме е? - с въпросителен тон отвърна жената. - Не знам какво е издал, при все че дори не познавам никакви строители. Нито крия каквото и да било.

Нана определено не харесваше начина, по който този идиот смее да се държи с нея. Лисицата сви рамене, така или иначе този разговор щеше да бъде последният, който Пейтън Клемингс някога щеше да проведе. - Не знам за какво…

Нана се изненада, когато чу шум отвън. Не очакваше никого, а и съвсем малък на брой хора знаеха, че живее тук. Лисицата въздъхна, вероятно наемният убиец беше дошъл да я заплашва отново. Тя побърза да си облече халат и о…

- Така е, осъзнавам го. - въздъхна Нана. - Благодаря ти, Лилит, наистина ми беше от помощ. - лисицата изпрати другата жена, сетне се върна вътре.

- То в Еритос такива май няма. - сви рамене Нана. - Крисчън може би трябва да се премести там, явно това му допада.

- Не разбирам защо е нужно всеки да бъде въвлечен в скандал, но докато живях в Еритос осъзнах, че вероятно това е тяхната варварска култура. - скръсти ръце Нана. - Инак не разбирам защо проклетата дъртофелница толкова на…

- Вече се извиних за това! - заоправдава се Нана. - Ако го харесват, защо не желаят да разговарят с него?

Нана отново се засмя. Лилит не беше особено права, тази Силиа беше красива жена, дори и да не ѝ се нравеше характера ѝ, не можеше да отрече това. Въпреки всичко, лисицата имаше доста високо мнение за човешката си форма. …

Нана се намуси. - Тогава защо не иска мен? Тази човешка форма е прекрасна, не мога да повярвам, че не ме намира за красива. Не може да бъде!

Нана повдигна вежди. - Какво се е променило от преди година до сега? - изненадано попита тя.