Търсене

Нана отново въздъхна. - Едно единствено нещо не разбирам. Честно да си призная, никога не трябваше да се забърквам в тази ситуация, но Юки ме помоли да се сближа с наемния убиец, за да издразня тази жена, съответно създа…

Нана въздъхна. - Държеше се странно и заедно с онази другата жена с къдравата коса намекваха, че Крисчън по някаква причина е сторил нещо лошо, купувайки ми къщата. - извъртя очи лисицата.

- Не са във връзка? - изненада се Нана. - Значи тя няма никакво право да се оплаква за отношенията му с мен, но все пак дори снощи му държеше сметка за къщата, която ми купи. Слухът ми е по-добър от този на човеците, дор…

- Не я познавам от толкова дълго, за да мога да определя съвсем, но Юки също няма добро мнение за нея. Според нея си вре носа където не ѝ е работа и е невъзпитана и глупава. Аз също смятам, че се държи странно, най-малко…

- Кои хора я харесват? - изненада се Нана. - Говорила съм с Далия, докато живеех при Арус, според нея никой, освен Крисчън не я харесва особено. Може би жената, с която пиеше снощи, евентуално...

Нана се изкикоти. - А в това нейно далечно място не правят ли секс?

- Като прави секс с някаква жена, която не желае да подобри уменията си? - през смях попита Нана. - Да не би случайно тази Силиа да е роднина на дъртата сврака, която ми съсипваше живота там? Тя ми изглежда като да е бил…

- Това звучи странно. Защо би му било да се самонаказва по такъв начин? - наклони глава встрани Нана.

Нана сви рамене. - Не съм сигурна тя какво може, но едва ли може да стори нещо, което аз не. - засмя се лисицата.

Нана се засмя. - Това звучи доста жалко за нея. Ако е склонен да ми купи тази къща без дори да ме е докосвал, значи явно трябва повече да се постарая да го стори. - продължи да се смее лисицата.

- Разбира се, че няма да му кажа нищо! - отвърна Нана. - А тази Силиа е доста странна, ще ме прощава. Държи се изключително невъзпитано с мен, а и по събиранията съм забелязала, че прави странни неща. Като снощи например…

Нана пое листа в ръце и се усмихна. - Благодаря ти, ето, не беше толкова трудно. Не знам защо не желае да ми помогне, не беше молба, обвързана със злато. Ако се съмнява, че ще го изложа, му предложих да се увери лично, н…

- Започнал? - скръсти ръце Нана. - Той никога не е бил нещо различно. Всеки разговор с него е агония, защото винаги намира начин, по който завоалирано да ме заплаши. - въздъхна лисицата.

Нана чу някой да чука на вратата и въздъхна. Вероятно наемният убиец се беше върнал, за да продължи да я заплашва. Тя отиде да отвори и преди да види кой е, побърза да отвърне: - Да, да, знам че няма да ми помогнеш, няма…

- Лилит е права, наистина се държиш ужасно грубо с мен и то съвсем не по начина, който харесвам. - намуси се лисицата. - Започвам да си мисля, че нямаш интерес да ми помогнеш и с това, което те помолих.

Нана скръсти ръце. - И отново се държиш ужасно, дори и когато изглеждам толкова добре. - отвърна тя. - Нямаш ли сърце?

Нана реши да прекрати този спор, тъй като вероятно никой нямаше да излезе на глава с другия. - Ще се оправя сама. - усмихна се лисицата. - Лилит, ела когато искаш на гости, това е адреса. - тя подаде в ръката на червенок…

Нана въздъхна. - Ще опитам, но Крисчън вероятно няма да позволи. - намуси се тя.

Нана въздъхна. - В такъв случай, вероятно съм изкарала късмет. - усмихна се лисицата.

- Бих го сторила, но наем... Крисчън ще ме спре, сигурна съм. Надявам се, че ще удържи на думата си и ще ме препоръча на приятелите си скоро. Всъщност, днес планирах да отида до Шиера, но обърках корабите...

- Разбира се. Остана единствено да намеря начин да изкарам достатъчно злато, за да мога да наема слуги да я поддържат. Тогава всичко ще бъде перфектно. - усмихна се лисицата.

- Изобщо не му пука за това. Има си устройството на гнома, а аз дори не знам как изглежда и къде го крие. - ядно отвърна Нана. - Нищо не мога да сторя срещу нещо, освен да правя каквото каже.

- Да спечеля доверието му? Как бих могла да го направя? Каквото и да кажа, продължава да не ми вярва! - скръсти ръце лисицата.

- Точно това му казах и аз, но вероятно не ми вярва. - нацупи се Нана. - Къщата беше един от редките му проблясъци на здрав разум, през останалото време се държи ужасно с мен и ме заплашва с проклетото устройство на гном…

- Предполагам, че ми няма доверие заради ситуацията с дъртофелницата. - сви рамене Нана. - Въпреки че аз държа на думата си! Ще види!