Търсене

- Разбира се. - намуси се лисицата. - Това винаги се случва. Където и да отида. Дори не разбирам с какво съм го заслужила. Вероятно искаш да си отмъстиш, заради дъртофелницата. Разбирам. - победено отвърна тя и наведе гл…

Нана изсумтя. - Още един път спомени този нещастник и ще мога да заема твоето място, тъй като наемните убийци ще бъдат с един по-малко. - гневно отвърна Нана. - Този път не моля за злато, просто моля за приятелска помощ.

Нана започваше да се дразни, тъй като изобщо не разбираше какво има предвид наемният убиец. - А в какъв вид трябва да бъда? Това е просто бански костюм, разбира се, че нямам намерение да посрещам клиенти така! - отвърна …

- Добре, чакай. Съжалявам. - догони го Нана. - Ами шефът ти? Той няма ли да иска да ми плати? Лилит беше казала, че има интерес към подобни услуги.

- Не разбирам защо ми говориш така, сякаш не заблудих дори онзи идиот Пейтън. Ще се справя! Ако се притесняваш, че ще те изложа пред приятелите ти, си свободен да се увериш лично преди да ме препоръчаш.

- Не искам да изкарвам ползи, искам да изкарвам злато! - поправи го Нана.

- Тогава какво да правя? - раздразнено отвърна Нана. - Нямам друг избор!

- Не смяташ, че е за мен? - учудено възкликна Нана и огледа тялото си. Грозна ли я наричаше?! - Какво ми е? Толкова се старах за тази човешка форма, сигурна съм и се кълна в съществуването си, че е безупречна!

- Ще бъде също така и мъртъв, та предполагам чувствата му по въпроса няма да са от особено значение. - скръсти ръце Нана. - Както казах, не те моля за много, просто имам нужда да започна отнякъде.

- Бизнес? Какъв бизнес? - Нана наклони глава встрани. - Това ще си е моят бизнес, от теб просто искам да подхвърлиш идеята сред приятелите си. Нищо повече, кълна се!

- Не, но няма значение! Решила съм да започна, след като убия Пейтън. - продължи лисицата, все така усмихвайки се. - Както обещах, няма никога повече да те моля за злато, сега те моля просто да ми помогнеш да започна, ни…

- Иначе аз трябваше да идвам! - скръсти ръце Нана. - Така или иначе е важно, касае животът ми тук! Това имение е голямо, имам нужда от слуги, съответно имам нужда от злато, с което да им плащам. Това е логичният развой н…

- Ще стана проститутка! - жизнерадостно възкликна лисицата. - Така де, тук им казвате куртизанки, за по-културно. Мислех си, понеже познаваш доста хора, да ме препоръчаш на богатите си познати. - продължи да се усмихва р…

Лисицата поклати глава. - Не, не, нищо не разбираш. - отвърна тя. - Трябва да ми помогнеш с тази работа, поне първоначално!

Нана се обърна към наемния убиец и стана от шезлонга, на който седеше. - Реших да започна работа! - жизнерадостно възкликна тя.

- Много зависи от държанието ѝ. - отвърна Нана. - Мога ли да те помоля да оставиш нещо при наемния убиец на връщане? - тя набързо се върна вътре, за да вземе пергамент и перо, сетне излезе и подаде на Юки листа.

Нана се замисли по-сериозно. Идеята на Юки не беше лоша и вече знаеше кого може да попита, за да си намери по-бързо клиенти. Наемният убиец познаваше много хора, със сигурност щеше да я уреди с наистина богатите. - Права…

- Така е, но... Чакай малко, Пейтън?! - изненадано възкликна Нана, сетне отново се начумери. - Наистина не мога да повярвам, имам чувството че съм жертва на лоша шега, всички знаете кой е този, аз съм единствената глупач…

Нана се замисли. - На теория нищо не ми пречи да започна да правя секс с човеци за пари. Но какво ако пак ми се падне такъв безполезен нещастник, като този който сега вярва, че ще се женя за него?!

- Да я приведа в употреба? Какво повече мога да я накарам да направи? Не ми е особено полезна. - намръщи се Нана.

Нана изсумтя, изобщо не бе погледнала нещата от тази страна. Дори и да успееше да хипнотизира толкова много човеци, рано или късно щеше да стигне до ушите на Крисчън, който бързо щеше да осуети плановете ѝ. - Проклет гно…

- Това, което научих за тази къща е, че преди е била собственост на роднини на кралското семейство в това кралство. Някакви братовчеди на самия крал, ето, дори гербът им още стои. - тя посочи с ръка едно избледняло вече …

- Както сама си забелязала, той е непредвидим. А и тази къща технически е негова. Може да дойде по всяко едно време. - изсумтя Нана.

Нана скръсти ръце. - Когато наемният убиец научи за това, наистина ще отида насред полята. Ако не реши направо да ме убие, заради проклетото устройство, вероятно няма да му е особено трудно.

- Доста бързо го осъзнах. - победено наведе глава лисицата. - Дори и превъзхождайки човеците във всички отношения, пак ми е трудно да се справям сама, при това само с чистенето.