Търсене

- Не. - отново се начумери Нана. - Сделката за къщата беше да не го моля повече за никакво злато. Нямам очи да искам и прислуга, а и никога няма да се съгласи. С устройството на гнома в ръцете му, дори не бих могла да го…

- Защото, - въздъхна отново Нана. - може и да съм го заплашила, че ще убия дъртофелницата, на която толкова държи, по някаква странна причина. Баба му ли е? За наемен убиец е доста мекушав.

- Понякога ми се ще да нямах вниманието на този човек. Той не се държи особено добре с мен също. - ядно въздъхна розовокосата жена.

Нана поклати глава отрицателно. - Нямам никакви отношения с никого от тях. Силиа не се държи добре с мен, но не смятам, че наемният убиец е причината. Нито веднъж не е повдигнала подобна тема, когато сме се събирали, нит…

Нана не обичаше да ѝ бъде напомняно, че дори не е истински йокай, но в крайна сметка Юки беше права за всичко, не можеше да я вини. - Сега вече да. Когато не срещам онази изкуфяла дъртофелница, всичко ще е наред. Да прод…

- Юки, съжалявам, но имах скрит мотив да приема да сторя това за теб. - отвърна Нана. - Отдавна не ми харесваше във Валдора, но баща ми настояваше да остана там, докато войната с небесните създания приключи. Дори не разб…

- Наемният убиец? Какво? Какъв наемен убиец? - невярващо повтори Нана. - Не, той няма нищо общо с тази история. Макар че всъщност, има. Ако просто ми беше купил тази къща от самото начало и не бях живяла до онази ненорма…

- Не съм недоволна, благодарна съм, но... Това е най-малкото, което можеше да направи, след това, на което ме подложи! Бях толкова отчаяна, че сега и още един ненормалник вярва, че съм му годеница! - продължи да мрънка л…

- Ами честно казано, проблем е. - скръсти ръце Нана. - Наемният убиец го открадна и сега постоянно ме заплашва с него. Беше ми подарил къща в Еритос, но тя се оказа малка, в комплект с две ненормални дъртофелници за съсе…

- Докато наемният убиец не реши да започне да използва и тази къща, за да ме заплашва. - намусено отвърна Нана. - Не знам какво представлява устройството, но един гном ме следеше и искаше да го използва, за да ме убие. И…

Изражението на Нана посърна. - Не бих казала. Толкова много неща ми се случиха заради него и онзи противен гном. - лисицата въздъхна победено. - Наемният убиец изобщо не е толкова глупав, колкото твърдеше. Използва някак…

Нана се зарадва да види Юки. Тя също се изправи седнала в шезлонга си. - Здравей, най-после реши да дойдеш! - радостно поздрави Нана. - Наемният убиец реши да спре да бъде стиснат за момент.

Нана продължаваше да не разбира какъв му беше проблема на наемния убиец, но сви рамене и влезе в имението. Искаше все пак да го види и отвътре.

Нана се обърна и се върна при наемния убиец. - Само че... защо си още тук? Надявам се не мислиш, че след като ти ми купи къщата, ще трябва да се съгласявам да живееш с мен. Уговорката не беше такава.

- Не знам за каква саможертва ми говориш, но няма от какво да се притесняваш. Щом съм казала, значи съм казала. - невъзмутимо отвърна лисицата и започна да обикаля цветната градина и да ѝ се любува.

Лисицата беше истински щастлива, най-после си имаше красива и голяма къща, без досадни съседи. Всичко се случи толкова лесно, не разбираше защо наемният убиец продължава да се цупи. - Ето, нямаше нищо страшно! - усмихна …

Имотът действително беше внушителен. Основната сграда беше огромна, някога бе служила на роднини на кралското семейство. Несъмнено притежателят на подобно райско място щеше да се ползва с доста висока репутация в обществ…

Нана се усмихна, благодари, сетне взе пергамента, на обратната страна на илюстрацията бяха написани инструкции за стигане до жилището. Тя се запъти на там, следвана от наемния убиец.

Нана пое пергаментите с илюстрации на имотите и ги заразглежда. На момента захвърли настрани малките и неугледни къщи и се фокусира върху именията. Въпреки всичко, трудно се намираше подобен имот, като този на Арус. Най-…

- Не, няма да има следващ път, обещавам! Ако имам такова имение, всички така или иначе ще вярват, че съм богата и животът ми тук ще е много лесен! Сама ще си убия Пейтън, не моля за помощ с това. - продължи лисицата.

Нана въздъхна. - Ако ме слушаше внимателно, щеше да чуеш как казвам "като тази". Купи ми такава къща и се заклевам пред теб, че никога повече нищо няма да искам!

- Къща? Колиба, в съседство до две ненормалници! - изсумтя лисицата. - Как какво повече искам? Искам къща като тази! - тя посочи всекидневната с ръка.

Нана извъртя очи. - Няма нищо общо с теб, никога не съм казвала, че има. Просто исках да ми отговориш защо се държиш по такъв различен начин с мен и с нея, след като тя е много по-груба и невъзпитана от мен.

- Разбира се! - усмихна се гордо Нана. - Аз заслужавам това, за разлика от тази Силиа, не съм ненужно груба с тези, които се държат добре с мен! Знам как да се държа в общество от човеци и смея да твърдя, че добре съм ус…

- Дори и да си ѝ казал, не я следиш, не я затваряш на места, където се налага да търпи изкукали дъртофелници. - продължаваше да се цупи лисицата.