Търсене

Нана отново извъртя очи. - Добре, но все пак е богаташ. Ако ме разкрият, тук също няма да мога да живея. - продължи да се цупи тя.

- И точно за това твърдя, че единственото, което желаеш е да ми се правиш на интересен, защото и ти не харесваш Юки! Дъртофелницата се държи безобразно, но я защитаваш. Когато обаче става дума за някой от твоите неприяте…

- Ами ти си този, който ми се прави на интересен за убиването и хипнотизирането на човеци. - скръсти ръце лисицата и още повече се нацупи. - Ако се разправя с него както аз си знам, отново ще ми начиташ.

Нана извъртя очи. - Радвам се, че се забавляваш на мой гръб, но и ти си отчасти виновен за всичко това! - намуси се лисицата.

- Да, но нямам право да я виня. Тя не е виновна, че този дори нямаше пенис. И преди съм правила секс с човеци, при това немалко, никой досега не е изглеждал по този начин гол. Сигурно е някаква болест и разбира се - точн…

Лисицата победено наведе глава и се строполи в едно от креслата. - Реших да остана в Кросфайър Муунлайт, но тъй като нямам пари, отидох да си потърся богат съпруг. Намерих някакъв богаташ, който разбира се искаше да му с…

Нана вдигна поглед към наемния убиец и въздъхна тежко. - Страхотен проблем си създадох, заради онази Далия. Не, всъщност тя не е виновна. Аз съм глупачка, че въобще реших да правя нещо подобно. - ядно отвърна лисицата.

Нана все още беше бясна заради случилото се с онзи странен богаташ. Определено нямаше да издържи да се преструва, че го обича в продължение на години, това бе повече от нелепо. Лисицата сновеше из хола на имението на Ару…

- Аз също! Ще чакам с нетърпение. - за пореден път излъга лисицата, след което побърза да се облече и почти бегом си тръгна от къщата на Пейтън. Това беше най-отвратителното нещо, което ѝ се беше случвало.

Лисицата побърза да поклати отрицателно глава. - Не, не, моля Ви не. Казах Ви, стриктни са. По-добре да не знаят за... нас все още. - продължи да лъже тя. Трябваше бързо да се махне от тук.

- Благодаря Ви. - едва успя да отвърне Нана, без очевидния ѝ гняв да излезе наяве. - Сега ще се наложи да се прибера. Имам... стриктни родители.

Нана бе хваната в изненада първо от преждевременното свършване на Пейтън, а после и от внезапното му предложение за брак. Никакви пари не си струваха тази нелепост. Лисицата поклати глава. - Милорд, опасявам се че прибър…

Нана не усещаше абсолютно нищо, освен болката от блъскащите се чужди бедра в нейните. Тя използва това в своя полза, правейки гримаса и преструвайки се, че изпитва нещо. Надяваше се този цирк да приключи по-скоро, дори с…

Нана изсумтя, но се постара да прикрие изражението си. Тя се усмихна отново и се излегна на леглото. Вече определено съжаляваше, че послуша Далия. Това беше нелепо.

Нана едва успя да сдържи смеха, който я напушваше. Не стига, че бе така ощетен от природата, ами и изобщо не знаеше как да се държи в леглото. - С удоволствие. - едва-едва успя да отвърне тя, без да се разсмее. Не беше с…

Нана повдигна вежди, при вида на голото тяло на мъжа пред себе си. Този като жена ли беше роден?! Пенисът му почти не се виждаше. Тя сведе глава, но не видя отвор отдолу. Вероятно наистина беше мъж, колкото и да бе трудн…

Нана се изкикоти тихо. - А колко още по-великолепни неща може да сътвори. - сластно изрече тя.

Нана взе една от торбите и се усмихна отново, след което влезе в спалнята. Знаеше, че точно това ще се случи, затова предпочете да избере млад мъж. Не искаше да си ляга с дъртаци. Тя не облече нито един от чифтовете, вме…

- Казвам се Нана. - усмихна се лисицата. Надяваше се този по-бързо да мине към същественото, защото ѝ писваше да се преструва на заинтересована.

Нана си отдъхна мислено. Вероятно тази малка и неугледна къща беше просто ексцентризъм. Със сигурност щеше да го убеди да купи по-голяма, след като се оженеха. - Звучи интригуващо. - чаровно се усмихна лисицата.

Нана дойде с Пейтън до имението му. Беше по-малко от това на Арус, в ума на лисицата започваха да се прокрадват известни съмнения. Плюс това, не беше съвсем отделено, имаше и други къщи в близост. Ами ако този я лъжеше? …

Нана се издразни, но се постара да не го показва. Разбира се, че подаръците щяха да си имат цена, при това още сега. В крайна сметка, за това беше дошла, та реши да се съгласи. - Разбира се. - приветливо се усмихна тя. -…

Лисицата се зарадва и прие с удоволствие подаръците. Стори ѝ се странно, че видя върху торбите същата емблема, която бе окачена във всекидневната на имението на Арус, но реши да не го прави на въпрос. - Изглежда държите …

Нана се зарадва, точно подобно нещо се надяваше да чуе. Лисицата реши да тества късмета си. - Това е доста опасно предложение. Ами ако всички ми харесват? - засмя се тя.

Нана се усмихна широко. - Тогава какво правите на такова място? Простете, невъзпитано е от моя страна да задавам подобни въпроси, разбира се че можете да бъдете където пожелаете. - лисицата реши да покаже смиреност. Обик…