Търсене

Нана се приближи още. - Здравейте, господине. - приветливо се усмихна тя. - Търсите подарък за съпругата си? Ако искате, ще Ви помогна. - лисицата се надяваше да греши и този да е свободен. Или поне да е богат.

Нана отиде да се разходи в центъра на Кросфайър Муунлайт, както я бе посъветвала Далия. Лисицата беше облякла доста предизвикателно разголена рокля, надявайки се бързо да привлече вниманието на избранника си. Тя се заогл…

- Права сте. Как не се бях сетила за това?! - възкликна лисицата. - Още сега ще отида в центъра, благодаря Ви! Лисицата стана и отиде да се преоблече. Беше помолила Крисчън да ѝ осигури повече дрехи и днес те бяха присти…

- Направила сте... каквото се е налагало? - изненадано повтори Нана.

- Във Валдора живеех охолно, като тук, но там магията има прекалено силно влияние. Щом разбраха за истинската ми същност, всички се обърнаха срещу мен. - с тъга в гласа отвърна Нана. - Тук е по-хубаво от онова двулично м…

- Тук е прекрасно, но много добре знам, че господин Крисчън не би ми позволил да остана. Сигурна съм, че ще ме изгони в момента, в който къщата ми бъде поправена. Благодарна съм му, разбира се, но в сравнение с онази мал…

- Искате да кажете, че отказва да ми помогне, защото онази Силиа не би разрешила да убие една безполезна дъртачка?! - невярващо попита Нана.

Нана скръсти ръце. - Тогава какво да направя? Искам дъртофелницата да изчезне, но не мога да го сторя сама. Как да го убедя?

- Признавам, че не разбирам твърде добре обичаите на човешката раса, за мен голотата не е нищо специално. Пък и ми казаха, че господин Крисчън харесва красиви жени. Мислех, че така ще го убедя.

- Госпожице Далия, отчаяна съм. - изхлипа Нана. - Както казах, не бих посмяла да убия противната дъртачка, затова си мислех, след като господин Крисчън работи като наемен убиец, защо да не възложа това на него?

- Опасявам се, че не е поради добротата на сърцето му. - тежко въздъхна лисицата. - Подозира, че искам да навредя на съседката си. Признавам, че я мразя, но не бих си позволила да я нараня! - излъга тя.

- Ако с нея се държи така, както с мен... Ми е по-чудно защо тя има интерес към него. - мудно отвърна лисицата.

Нана поклати глава. Не се интересуваше съвсем от историята на тази жена, но трябваше да знае повече, ако искаше да си отмъсти на онази Силиа, за отвратителното ѝ държание. - Лилит ми каза, че господин Крисчън има чувства…

- Не съм сигурна, госпожице Далия. Той и нае... господин Крисчън не обсъждат подобни неща с мен. - отвърна Нана. - Всъщност, радвам се, че се засякох с Вас. От миналото събиране се чудех... познавате ли жена на име Моник…

Нана се надигна от стола си, когато забеляза приближаващата се жена. Тъкмо, това беше момент да разбере повече информация за онази Моника. - Здравейте, госпожице Далия. - приветливо се усмихна лисицата.

Предния път ѝ се налагаше да се преструва на болна, така че стоеше предимно вътре, но сега Нана излезе да се разходи в двора на имението. Имотът наистина беше впечатляващ, имаше и няколко басейна. Нана повика едната от с…

"Бих предпочела когато се върна тя да не съществува, но уви." Мислеше си лисицата, докато вървяха към пристанището.

Нана се изсмя, когато видя роклята. Още преди да я облече, знаеше че е доста разголена. После дъртофелницата смееше да ѝ се прави на интересна, очевидно в Еритос точно това се предпочиташе, освен ако наемният убиец не бе…

Лисицата изруга, след като се увери, че наемният убиец се е отдалечил. Не успя да убие проклетата дъртофелница за пореден път и загуби всичките си дрехи, които беше трупала с години от различни дестинации. Поне щеше да и…

- Дрехите са друг проблем. - ядно отвърна Нана, спомняйки си, че действително е все още гола. - Аз дори нямам покрив над главата!

Нана скръсти ръце. - Да, да, съжалявам, че се опитвах да се нахраня, наистина безумно от моя страна. - саркастично отвърна тя. - Мисля, че в момента имам доста по-големи проблеми и по никакъв начин не ми помагаш като про…

Нана се обърна с гръб към наемния убиец, за да не е възможно за него да види истинското ѝ изражение. Лисицата беше бясна, не само беше жертвала къщата, ами и дори не успя да постигне това, в което се целеше. Тя тайно изр…

Нана прокле ужасния си късмет, но бързо успя да запази самообладание. Лисицата си придаде изплашен вид, даже се постара да заплаче. - Не знам, кълна се че не знам. - хлипайки отвърна тя. - Бях сложила да готвя, тя дойде …

Нана не отговори. Вместо това се приближи до възрастната жена и я избута в посока на разрастващите се пламъци. Не посмя да се подиграе, в малкия шанс, в който дъртофелницата можеше да оцелее, трябваше да ѝ бъде невъзможн…

Нана побесня. Наемният убиец го нямаше, а и вече не се интересуваше какво ще каже. Нямаше да убие дъртофелницата лично, кой щеше да е способен да я вини за инцидента, който щеше да се случи на това място? Лисицата стана …