Търсене
1984 поста от Нана
- Ами хранех се. Но ти и за това ми се караш, та ето на - налага се да се науча да ям човешка храна. - излъга Нана. Планираше наистина да сготви мидите както може, след което да ги предложи на проклетата дъртачка в "знак…
- Не планирам нищо такова. - невъзмутимо изрече лисицата. - Кошницата май се напълни.
- Ами тогава ще почерпя дъртофелницата с тях. - злорадо продължи Нана. - Пак ще влязат в употреба.
- Но аз не съм Юки. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Според мен онази Лилит се държеше много по-зле с нея, отколкото дори съм си представяла.
Нана извъртя очи. - Разговаряла съм с Лилит само няколко пъти. И да, виж, съгласна съм, че Юки ме помоли да дразня и двама ви, но не е като да постигнах нещо особено. Тя и отвъд това се държи грубо с мен, по незнайни при…
- Нищо не е казала за облеклото ми. - скръсти ръце Нана. - Но дори и отвъд това, което Юки ме помоли да направя, сам забеляза как се държа на предното събиране.
- Ами ще извиняваш и сигурно ще ми се обидиш, но онази руса жена май си го заслужава. Започвам да разбирам Юки. - все така намусено продължи Нана.
Защо аз да съм тази, която трябва да го прави? - намусено отвърна Нана, разглеждайки мидата, която успя да извади. - Тя е тази, която постоянно идва в дома ми и се появява на местата, където съм и аз. Сигурна съм, че ме …
- Попитай нея. - скръсти ръце Нана, оглеждайки се във водата. Нямаше особено много миди по брега, а и вероятно повечето дори не бяха живи. - Тя е тази, която продължава да ме тормози. Не смятам да се лишавам от и без тов…
Лисицата изсумтя. - Повярвай ми, това как съм облечена няма нищо общо. Пък и не е като да я бях канила. Дръж това. - тя постави в ръцете му кошницата за миди.
Нана беше решила да събира миди от океана. За нейна изненада, наемният убиец бе дошъл до къщата ѝ по-рано, подозираше че отново дъртофелницата стои в дъното на всичко.
Нана се изсмя с глас, сетне отново легна да се припича. Ако дъртофелницата посмееше да я докосне, щеше горчиво да съжали.
Нана ядно въздъхна. Беше сигурна, че баща ѝ постъпваше така нарочно, задето си беше позволила да му се опълчи. - Госпожо, както виждате, единствено Вие имате проблем с мен. Вървете си.
Нана извъртя очи, но се усмихна. Старицата вероятно щеше да разгневи Зарган и той щеше да я убие.
Нана отново се надигна, чувайки също толкова познат, но десеторно по-дразнещ глас. - Госпожо, пак ли Вие? Оставете ме намира! - раздразнено отвърна лисицата.
Лисицата въздъхна. Не виждаше защо баща ѝ се тревожи, това място беше напълно безопасно. Да, имаше дракони, но какво от това? Тя беше по-бърза от тях, винаги можеше да им избяга. Човеците също не бяха нищо особено, наемн…
Нана на свой ред се изсмя. - Не ми пука за човеците по тези земи. Природата ми харесва повече от Валдора, където единствено дишах блестящ прах от крилете на феите. И това ли смяташ да унищожиш?
Нана се изплаши. - Няма да посмееш. Дори и да не е в смисъла, който влагат човеците, аз съм ти дъщеря! Единствената оцеляла. - отвърна тя, макар и тялото ѝ да трепереше от страх.
Нана наведе глава. Знаеше, че никога няма да бъде нищо повече от бледо копие на истински йокай, както и вероятно никога нямаше да получи повече от три опашки. Точно по тази причина не желаеше да участва в никакви войни, …
- Жаби?! - изкрещя Нана. - Какви жаби? Защо тогава съм лисица?!
Лисицата извъртя очи. - Във Валдора беше много по-опасно, там е пълно с магически създания. Много бързо ме надушиха и се обърнаха срещу мен. Макар и да имам три опашки, не е като наистина да съм йокай. Енергията, която и…
- Татко, престани! - повиши тон лисицата. - Знам, че съм единствената оцеляла от експеримента ти и никога няма да достигна мощта на истински йокай, но съм повече от способна да се защитавам и сама!
Нана изцъка с език, чувайки познат глас, сетне се изправи. - Нямам намерение да се връщам повече там. - невъзмутимо отвърна тя. - Ще остана да живея в това кралство.
Нана беше дошла на плажа в Еритос отново. Напоследък скучаеше, не смяташе че има нужда да прави нещо особено срещу наемният убиец и онази Силиа за сега, но русокосата жена вече я беше издразнила с поведението си, така че…