Търсене

- Ами доста странно е за мен да се оплаква от разкрепостено поведение. - сви рамене Нана. - Това би означавало да бъде същия като противната дъртачка, а не ми изглеждаше като такъв човек.

- А теб защо не те иска? Ако предположим, че на мен ми е сърдит, понеже го излъгах, с теб какъв проблем има?

Нана се изсмя с глас. - Това щеше да бъде перфектно и с удоволствие щях да предоставя и двора си, но - изражението ѝ мигом посърна. - няма как да стане. Спомняш ли си противния гном, който споменах? Оказа се, че не е бил…

- Мога, да. - отвърна Нана. - Моите умения работят по различен начин от нейните и разбира се, тя е много по-силна от мен, но що се отнася до човеци, е лесна работа.

- На първо време онази дъртата трябва да си го научи. - изсумтя Нана. - На Силиа не мога да ѝ кажа нищо, освен ако тя не реши да се заяжда с мен.

- Не е мой проблем. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Ще се "въртя" около когото пожелая. Ако има проблем с това, може да се нареди при онази дъртачка на опашката при тези, които чакат да започне да ме интересува мнениет…

- Или тя си плаща. - отвърна лисицата. - Но все пак, не я познавам, щом не ми прави проблеми като онази дъртачка, нямам причина да се занимавам с нея.

- Така ми казаха и другите жени в имението на Арус. - отвърна лисицата. - Докато живя с мен не се е опитвал да ми посяга, макар че се постарах достатъчно да го провокирам. Единствено ми се правеше на интересен и остроумн…

- Той е красив и млад, никой не може да ме убеди, че не желае да контакува с точно такива жени. Освен ако нещо не е болен, или не предпочита мъже, но не смятам че това е така.

Нана въздъхна. - Дано господин Крисчън поне започне да се държи добре с мен. Вярно е, че го излъгах за болестта си, но той също лъже, твърдейки че би ми помогнал, ако бях грозна. Разбира се, че щеше да ме изгони при първ…

- Не държа да ме харесва. - отвърна Нана. - Надявам се единствено да се държи цивилизовано с мен, а не като тази дърта кукумявка.

- Не съм се опитвала да говоря за нищо сексуално с тази Силиа, но като те слушам, май няма и смисъл. - изсмя се Нана.

- И аз не знам. - сви рамене лисицата. - Но беше доста стиснат, обикновено мъжете не се държат така с мен, разбира се че трябва да ми подари красиви неща, само заради привилегията да бъде в компанията ми. Той на всичкото…

- Звучи логично, както я описваш. А и на онова събиране само се цупеше, кой би искал да спи с жена, която постоянно е сърдита? - отвърна Нана.

- Ще видим тази работа. Замисляла ли си се, че тази Силиа може и да му плаща? След като каза това, звучи логично, ако е такава, каквато я описваш

Нана се намуси. - Никога не бих платила за нещо подобно, в това кралство така ли е прието? Как въобще хората тук намирате партньори, ако дори и към толкова красива жена като мен не би имало интерес, без да си платя. Госп…

Нана се изсмя с глас. - Спомних си го, изглеждаше абсолютно луд, но съм съгласна. Заслужава си всичко, не смятам да се променям, заради дудненето ѝ. Тя е тази, която се излага.

- Каво? - попита Нана. - Не съм сигурна кой е Каво, какво е направил? Относно гвардията, дойдоха, видяха че не правя нищо нередно и си заминаха. Не е познала!

- Разбира се, че няма да оставя нещата така! Не е познала, ако смята, че ще ми се прави на интересна по този начин. Сутринта ме посетиха от гвардията, подала била сигнал срещу мен за неприлично поведение. Нещастна дъртоф…

Нана въздъхна шумно. - Господин Крисчън не може да не е знаел за това... Дори не разбирам какъв ѝ е проблема с мен? Вече от дни прави подобни неща.

- Госпожо, упреквате нас, но Вие самата клюкарите наляво-надясно за животите на хората? Какво Ви интересува това дори?

Нана продължаваше да се кикоти на себе си. Вероятно тази жена беше по-млада от нея. - Защо да сме уличници, госпожо? Просто седим на двора и си говорим. Нищо лошо не сме сторили на никого.

Нана се изкикоти. - Ами кажете му, защо не? Може да реши да дойде да ни накаже. - подигравателно отвърна лисицата и отметна косата си с ръка назад.

- Бих се замислила. Особено ако е по-широкоскроен от господин Крисчън. - отвърна Нана, сетне извърна глава и погледна проклетата дъртачка. - Госпожо, колко пъти да Ви кажа, че не желая да идвате в дома ми? Мога да правя …

- Звучи интересно. - засмя се лисицата, дъртачката си заслужаваше всичко, беше убедена че слухти някъде наоколо.