Търсене

- Арус? - повдигна вежда лисицата. - Съвсем малко имах възможността да говоря с него, но какво му е различното?

- Не знам какво го кара да се задържа при нея, след като тя не умее да прави секс. - отвърна Нана. - Не изглежда и като особено добър човек, предвид държанието ѝ към мен.

- Надявам се, че не е толкова ужасен човек, наистина. И съжалявам, че подобни неща са ѝ се случили, но не смятам, че аз по някакъв начин съм виновна за тях и съм провокирала ужасното ѝ държание. Не разбирам какво намира …

- Не знам, стори ми се доста странна честно казано. Накрая на събирането просто избяга нанякъде, поне предполагам трябва да се радвам, че не дойде тук с онзи гном, който искаше да ме изнасили и убие и я беше помолил за п…

- А тя защо не желае? Как въобще не я е срам да е такава в леглото? Горкият господин Крисчън... - престори се на загрижена Нана.

- Доста странно. Докато беше тук той много настояваше да спра да я тормозя, макар че не съм сигурна какво съм ѝ направила. Тя беше тази, която ме нагруби на партито, ти сама видя! - отвърна лисицата.

- Това звучи доста странно, особено след като изглежда има връзка с господин Крисчън. За толкова време не са пробвали нищо от това? - направи се на шокирана Нана. Онази нещастна дъртачка щеше горчиво да съжалява. - Още п…

- Интересно. Нищо не ми е казвал, но не съм го и питала. Какво толкова не желае да прави в секса, че е чак така зле?

- Наистина ли е така? - учудено отвърна Нана. Не се интересуваше особено дали тази Силиа има умения в секса или не, но дъртата трябваше да чуе всичко това. - Как знаеш, че е толкова зле, той ли ти е казвал?

Нана въздъхна. - Не смятам, че се прави. Той живя тук с мен известно време, дори не беше под влияние на силите ми през повечето от дните. Странен човек.

- Не ѝ е подарявал нищо? - лисицата наклони глава встрани. - Странно, пред мен не спря да я защитава, бях сигурна, че явно е много важна за него.

- Точно това ми разказа и тя. - отвърна Нана. - Радвам се, че има и моменти, в които времето е нормално. Относно къщата, тя е подарък от господин Крисчън.

- Нали? - жизнерадостно отвърна Нана, подавайки на жената чаша, която вече беше напълнила с бяло вино. - Толкова се радвам, че е топло, бях чувала съвсем различни неща за това кралство от Юки.

Нана се зарадва, виждайки в какъв вид дойде червенокосата жена. Онази дъртата си го заслужаваше, след като си позволяваше да се държи така. - Здравей, ела, нека седнем в градината. - усмихна се приветливо лисицата. - Ще …

След като се увери, че този се е махнал, усмивката се изпари от лицето на Нана. Тази нещастна дъртачка си позволяваше прекалено много. Сега щеше да я научи нея. Тя се върна вътре, намери пергамент и перо и започна да пиш…

Нана сви рамене. - Не знам какво да Ви кажа, господине, кълна се че не съм сторила нищо нередно, нито познавам тази жена. Просто се възползвам от хубавото време, това е.

Нана беше в градината от другата страна на къщата, но все пак чу че някой е на вратата. Лисицата отново се беше облякла доста предизвикателно. Помисли си, че нещастната дъртачка отново е дошла, но се изненада, когато над…

Нана се подсмихна на себе си, прибирайки чашите и празната бутилка от вино. Тези двете ѝ бяха дали добра идея. Несъмнено трябваше да покани онази червенокоса жена тук скоро.

Нана си спомняше за тази червенокоса жена, изглеждаше доста сексуално разкрепостена. Ако проклетата дъртофелница продължеше да си отваря устата, със сигурност щеше да я покани да разискват подобни теми на висок глас. - Н…

- О, аз определено не смятам да се вслушвам в глупостите им! - отсече Нана. - Точно затова в отговор на дразнещите им забележки, реших да си устроим сбирка по бански, какво сме виновни ние, че са стари и съсухрени и не и…

Лисицата въздъхна. - Трябва да ви призная, че имах скрити мотиви да ви повикам тук. Всичко засега е добре, но съседите ми са някакви ужасни старици. Една от тях днес си позволи да ми държи сметка как се обличам в собстве…

- Но... Казахте наскоро, че си е позволила да Ви нападне?

- Не я познавам толкова добре, госпожице Далия. - отвърна Нана. - Един противен гном ме следеше напоследък, знам само че се е опитал да потърси помощ от нея, но за щастие му е отказала.

- Това не мога да кажа. - отвърна Нана. - Той не я е споменавал нито веднъж, освен когато държеше да спра да я "тормозя", макар и да не виждам как съм правила подобно нещо.

- Така се наложи, госпожице Беатрис. - невъзмутимо отвърна лисицата. Надяваше се с тези разговори да привлече вниманието на дъртачката, можеше и да не може да я нарани физически, но това не означаваше, че няма да ѝ съсип…