Търсене

Нана също реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на брата на Силиа и жена му, след което си тръгна.

- В това не се и съмнявам. И двамата са си лика-прилика според мен. - скръсти ръце Нана.

- Ако ми плати достатъчно, ще му кажа каквото иска да чуе, дори и да не се е случвало. - отвърна Нана. - Няма нужда да ми се подиграва по този начин.

- За това съм съгласна. Само не знам защо намира за забавно постоянно да се подиграва с мен, пращайки ме при наемния убиец.

- Не съм особено съгласна относно шефа на проклетия наемен убиец. - изсумтя Нана. - Той също постоянно се подиграва с мен. Вярно е, че си плаща подобаващо за това, но не разбирам държанието му, наистина.

- Нима? Повечето ме отбягват, кой знае онази Силиа какво е наговорила на другите за мен. Кои стават? - попита Нана.

- Разбира се. - отвърна Нана. Не искаше да си навлече гнева на Юки. - Тя поне е разумна, за разлика от някои други тук.

Нана се сепна за момент, асимилирайки казаното от Юки. - Вероятно, наистина не знам. - отвърна тя. - Предполагам, че само те двамата знаят истината.

- Последния път, когато го споменах пред нея, тя ме наби пред всички тук. - поклати глава Нана. - Не смятам да пробвам отново, просто не я разбирам, това е.

- Аз също не знам прекалено много, разликата в годините ни е голяма. - отвърна Нана. - Но познавам господаря Неро добре, той никога не е искал да я нарани.

- Защото и с нея не съм в особено добри отношения напоследък. - наведе глава Нана. - За там съм си виновна донякъде, не бива да я ядосвам, но не разбирам защо реагира толкова остро на всяко споменаване на господаря Неро.…

- Истина е, но разбира се, той е хитър и не си позволява да стига чак до там пред други хора. Кълна се, че нищо не му бях направила, просто май споменах хлапето, не съм сигурна и аз вече. Не е било една заплаха, за да по…

- После когато казвам, че ме заплашва, никой не ми вярваше! - възмутено отвърна Нана. - Беше ежедневие, дори си позволи да ме заплаши с ножа си!

- Защото исках да си тръгне от къщата ми. Вместо да го направи, той ме заведе в онази гадна таверна, където трябваше да се среща с някакъв негов приятел. След това ме измами и ме заключи в една от стаите, за да се прибер…

Нана кимна утвърдително. - С това съм съгласна. Не преставаше да ме заплашва, дори си позволи да ме изостави заключена в онази долнопробна таверна в покрайнините на кралството. - изсумтя лисицата.

- С мен също не е разговарял за подобни неща, но не пропускаше да я защитава и да ме заплашва заради нея. Не знам с какво е толкова специална.

Нана се задави с виното, което си беше наляла. - Чакай, ти какво точно я питаш? - през смях попита лисицата.

- Вероятно, но тя изглежда не смята така. - засмя се Нана. - Наистина странна жена.

- Кой я знае, може пък да те е послушала и да е започнала да взима това нещо, за да подобри уменията си в леглото.

- Така е, по принцип не е, но под влиянието на опиум изглежда нещата се променят. - изкикоти се Нана.

Нана се засмя, спомняйки си за тази случка. - Да, това беше забавно. Изглежда ако не в леглото, може би ще има талант в комедийните представяния.

- Знам ли вече какво би направила под влиянието на този опиум, само защото ме мрази безпричинно? - изхлипа лисицата.

- Как ли не?! - изсумтя лисицата. - Първо около тази история с изнасилването на онази Силиа, когато реши да се нанесе при мен. Изгубих толкова много клиенти, защото се страхуваха да дойдат, знаейки че е там. После и онзи…

- С мен говореше повече, поне докато не реши да ми се сърди за онова хлапе. - изсумтя лисицата. - От тогава единствено губя злато, заради него и отвратителното му държание.

- И това е така. За съжаление той не е цивилизован човек и не бих могла да го попитам. - отвърна Нана.