Търсене

Нана си взе довиждане с Лилит и се запъти към дома си.

- Съгласна съм, а и доколкото знам от клиенти, скоро ще премахнат сергиите, тъй като щяло да има някакъв празник. - отвърна Нана. - В такъв случай ти пожелавам лек ден, вероятно ще се виждаме ако се организират интересни…

- Вероятно е намислила нещо странно. Само се надявам да не си построи къща тук, до моята. Не бих понесла още една като онази дъртачка да ми се бърка в живота ежедневно. - извъртя очи Нана.

- Странна жена. - скръсти ръце лисицата, след като пожела лек ден на Елвира. - Да не ѝ се зададе въпрос. Винаги ли е толкова груба?

- Строители? Смяташ да се преместиш до дъртофелницата, която явно харесваш и защитаваш? - засмя се Нана.

- Аз съм я тормозила? - невярващо повтори Нана. - Съжалявам, но това няма нищо общо с истината. Аз бях тази, която беше тормозена. Също така, наемният убиец не се ли казва така?!

- Това е толкова странно и различно от начина, по който се случват нещата в Долината на кошмарите. - въздъхна лисицата. - Сигурни ли сте, че не е просто обичай в това кралство? Дъртофелницата е същата като вас, но пък ше…

- Аз също не разбирам това. Защо е така при човеците? - наклони глава встрани Нана.

- И аз не съм сигурна. - сви рамене лисицата, обръщайки се към Лилит и Силиа. - Аз не съм човек, вероятно не гледам на тези неща по същия начин, по който и вие, но за нас не е странно да се сношаваме с различни видове съ…

- Защо мислиш така? Помня, че предните пъти поне беше заинтересована от бельото. Не изглежда като толкова скучна жена.

- За Силиа съм почти убедена, веднага бих предположила, че с дъртофелницата са от едно и също кралство, но другата жена - Елвира ми изглежда свястна. Говорихме си доста предния път, не изглежда като закостеняла или смота…

- Със сигурност. - въздъхна Нана и хвърли поглед към Елвира и Силиа. - Не съм сигурна защо прахосват собственото си злато за подобни неща, особено ако са скъпи.

- Не знам какво стана с него, а и не ме интересува. - излъга Нана. - Кой знае, сигурно е паднал в океана и се е удавил, знам ли? Изглеждаше точно толкова глупав. А може и да е бил изяден от диви зверове. - сви рамене лис…

- А аз все още не мога да повярвам, че всички сте го познавали и никой от вас не се сети да ме предупреди. - намуси се Нана. - Това беше ужасно.

- Тук вече съм напълно съгласна, макар и последният път, когато получих красиво бельо да беше от онзи нещастник Пейтън-нещоси. - изсумтя лисицата.

- Клиентите ми са добри хора... поне повечето от тях. - засмя се Нана. - Ще ми кажат ако такъв подарък има стойност.

- Вероятно си права. - засмя се Нана, слушайки Лилит. - Но ако имат стойност в злато вероятно биха били добра идея за колекциониране.

- Щом са скъпи, едва ли са за деца. - отвърна Нана. - Ще трябва да помоля клиентите ми да ми подарят нещо подобно. Звучи интересно.

- Хм. - сви устни лисицата. - Но художниците не биха ли се обидили, ако сторите това с картините им? Във Валдора нямаше подобни неща, никога не съм виждала нещо подобно. Скъпи ли са?

Лисицата продължаваше да гледа учудено. Никога не беше чувала тази дума.

- Колко иновативно. - с лека подигравателна нотка отвърна Нана и тихо се изкикоти, сетне се обърна към Елвира. - Пъзели? Какво е това?

- Радвам се да ви видя тук. - излъга Нана. - Какво смятате да правим този път?

Нана беши дошла на пазар, когато видя Силиа и Лилит насред сергиите. Лисицата извъртя очи, предположи защо са тук. Тя се приближи до русата жена. - Здрасти. - вяло поздрави тя.

- Да, може би скоро ще се видим пак. - усмихна се Нана, сетне пожела лека вечер на Лилит и се запъти към къщата си.

- Съгласна съм. Благодарна съм, че ми купи къщата, но характерът му е ужасен. - отвърна лисицата.