Търсене
37 поста от Нана в „Странноприемницата“
Нана присви очи, но все пак стана от стола си и последва наемния убиец към стаята, която беше наел току-що. Не разбираше какво го прихваща, но тук беше пълно с хора, ако пробваше да я нападне, щеше да може да намери помо…
Нана също допи виното си и повдигна вежда. Щеше да се отърве най-сетне от наемния убиец?! - Тук ли ще живееш вече? - изсмя се лисицата. - За мен е добре дошло, вероятно след като онази Силиа разтръби на всички какво си ѝ…
- Възможно е, но пък ще получиш това, което искаш - ще изчистиш името си. - невъзмутимо отвърна лисицата.
- Не бързай да ме отхвърляш отново. Помисли, никога няма да научиш името на този, който я е нападнал. От друга страна, тя ще вярва, че си ти до края на живота си. Наистина ли така си представяш отношенията ви от тук ната…
- Все още ли не искаш да обмислиш предложението ми? - усмихна се чаровно лисицата. - Не изглежда да ти остават много други опции.
Нана извъртя очи, сетне отпи от виното си. - Както и да е, не съм аз. - студено продължи тя. - През половината време дори не знам за какво говорите, нито познавам хората, които споменавате.
Нана се размърда неудобно на стола си. Наемният убиец и пред други ли смяташе да я заплашва? - Постъпката ти действително ме дразни много и никога не съм го крила! - отсече лисицата. - Ако исках обаче да ти сторя нещо, з…
- Аз? - повдигна невярващо вежди лисицата. - Вие полудяхте ли и двамата? Никога не бих похарчила изкараното си с толкова труд злато за подобна простотия!
- В такъв случай е още по-странно. - намеси се Нана. - Не знам колко струва това нещо, но онези в Еритос едва си купуват храна, не виждам как някой от тях може да си позволи подобно нещо. Живях известно време там, повярв…
Нана присви очи. Изобщо не ѝ харесваха намеците на този мъж относно нея и наемния убиец. - Не ми се иска каквото и да било. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Просто не виждам друго обяснение.
- Еритос няма много жители, които имат зъб на онази Силиа. Както и да го погледна, не виждам кой друг има мотив да стори това, освен тя самата. - лисицата смяташе да настоява. В един момент, без нова информация, наемният…
- Не мислите ли, че се отклонявате доста от същинската история? - намеси се Нана. Не познаваше твърде добре тъмния елф, но не смяташе да слуша за любовния му живот. - След като не е той и не вярвате на моята версия, кой …
Нана изсумтя, чувайки думите на този непознат за нея мъж. Какъв приятел?! Тя изобщо не искаше да бъде близка с проклетия наемен убиец!
Нана въздъхна. - Наясно съм, че не ми вярваш, но аз също имам право на мнение и досега не съм чула, или видяла нищо, което да го промени. - невъзмутимо отвърна лисицата и отпи от виното си.
Нана отпи от виното си. - Според мен не е толкова странно. - намеси се в разговора им лисицата. - Наскоро разговарях с "потърпевшата". Аз все още смятам, че тя, или приятелката ѝ Елвира имат пръст в това. Имат и мотив.
Нана се усмихна. - Просто дойдох, за да пия безплатно. Можете да си представите, че не съм тук.
- Този твой приятел, когото чакаме, ще успее да разкрие истината за цялата тази история? - с недоверие в гласа попита лисицата.
Нана не отвърна на Силиа, но разбира се ѝ позволи да плати сметката. Лисицата допи чашата си, сетне отиде да вземе касетката с вино за къщата си. Тази наистина се държеше подозрително, но не планираше засега да споделя с…
Нана не разбираше какво ѝ е толкова смешно на тази. Изобщо не се държеше като скоро нападната, а и продължаваше да защитава наемния убиец, който уж обвиняваше в изнасилване. Всичко това ѝ се струваше доста съмнително. В …
- Не съм сигурна дали го интересува или не, но заради него не получавам никакво злато. - скръсти ръце лисицата.
- Единствено не разбирам защо моите последствия включват да съжителствам против волята си с наемния убиец. - извъртя очи Нана. - Ако аз "заставам между вас", тогава той какво прави?
Изглежда тази Силиа нямаше намерение да разкаже сама за историята с нападението и Нана не успяваше да се докопа до повече информация, без да издаде, че знае за случилото се. - Ето! Значи си признаваш, че искаш смъртта ми…
- След като ме заплашва, вероятно има намерение и да го стори. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Според мен ме лъжеш. Преди малко звучеше странно, казвайки, че не би наранил някого просто така. Явно преди се е случвало. …
Нана присви очи. - Така като чувам тона ти, сама не си вярваш на това, което твърдиш. - изсмя се лисицата. - Ти го познаваш по-добре от мен, изглежда знаеш нещо повече.