Търсене

- Ами то по-добре, бе момиче. - невъзмутимо продължи Марибел. - Ти си малка, не знаеш колко хубаво си ни беше като си бяхме село Брукмуур.

- О, има си ги бе момиче. Навсякъде са тия лоши твари. - отвърна старицата. - Добре си беше при крал Синамор, той се грижеше за нас да има храна, не за тях.

Възрастната жена присви очи и изчисти очилата си, за да се увери, че вижда сравнително добре. Тази жена много приличаше на долната уличница, която известно време бе живяла в съседство до нея, но изглежда не беше тя. Не р…

Марибел най-сетне успя да открие гората. Напоследък не успяваше да припечелва добре от плетените дрехи, които продаваше и ѝ се наложи да потърси злато другаде. Не ѝ се понрави много, когато видя, че в отбора ѝ има само ж…

Марибел дойде да донесе хамстера си, като забеляза, че пред входната врата има още един, сякаш изоставен. - Това може да е работа само на онази нещастна мръсница. Сигурно тя е зарязала бедното животинче тук. Никога няма …

Марибел старателно приготви салата от различни видове плодове за хамстера. Възрастната жена се радваше доста, че има с какво да прекарва времето си, особено откакто около нея отново цареше спокойствие, без онази уличница…

Марибел взе животното и влезе в дома си. Старателно наряза различни видове зеленчуци и плодове, които да му предложи. Животът ѝ бе станал доста по-спокоен, откакто онази нещастна мръсница не живееше тук. Горкото животинч…

- Спокойно бе момче. - усмихна се жената. - Деца и внуци съм гледала, едно хамстерче ли няма? Ще се оправим, че златото си трябва.

- А, животинчето! - възкликна старата жена. - Радвам се, че някой като теб го е гледал, а не онази мръсна курва, дето живееше тука.

Марибел се изненада, когато някой почука на вратата ѝ. За миг се притесни да не се е върнала онази уличница, но си отдъхна, когато отвори и видя някакво младо момче. Все пак, старицата присви очи. - За какво си дошъл, мо…

Старицата беше прекалено шокирана от случилото се и не посмя да се противи, нито да обвини Нана за случилото се. Тя последва Крисчън навън, сетне му позволи да я заведе до дома ѝ. Надяваше се момчето да измисли нещо и пл…

Марибел не разбра как, но изведнъж цялата къща лумна в пламъци. Зениците на възрастната жена се разшириха от ужас. - Момиче, какво си направила ти бе? Да не си забравила яденето на печката? Оле, оле, оле, давай да бягаме…

Марибел започна да се вайка. - Ама как да изчезвам, гледайте я как ми говори, ей сега ще взема сопата, бързо да се обличаш! На какво прилича това нещо?! Цялото кралство с една мръсна уличница ще се съобразява, да ги няма…

Марибел тъкмо бе излязла да полее зеленчуците си, когато видя отвратителната курва отново да се държи безобразно. Старицата не издържа и с бързи стъпки закрачи към портата на къщата ѝ, отваряйки я с трясък. - Е, момиче т…

Марибел много се ядоса. Защо никой не я приемаше насериозно? Всички ли бяха станали покварени перверзници? - Явно много искам от мъже да ме разберат! Но добре, не ми помагай, дано като получа удар от толкова нерви да ти …

- На теб май ти е много забавно. - разкрещя се старицата. - Ами ако минат деца? Какво ще им се обяснява после? Ама вие сте си такива, само след разпоретините тичате, а пък онова хубавото и добро момиче кучетата го яли!

Марибел удари Крисчън по ръката. - Не е никак смешно, бе момче. Цялото кралство ще развали тая, ако продължава така! Не мога да стоя и да гледам това безобразие! И ти си виновен!

- Ами случи се! - скръсти ръце старицата. - Наистина не знам вече как да се разправям с курвата ти. Днес беше на плажа без горнище! Представяш ли си? - лицето на Марибел беше почервеняло от гняв.

Марибел дойде до къщата на чернокосото момче и започна да блъска по вратата.

Марибел тропна с крак и помърмори още малко, но след като видя, че момичето няма никакво намерение да ѝ обръща внимание, се запъти по посока пристанището. Все някой щеше да я чуе!

- Абе момиче, ти май цялото ти семейство сте побъркани. То с такъв нехаещ баща каква да станеш, освен мръсна курва?! Обличай се веднага да не взема сопата и да те нашаря! Като той няма да те възпитава, аз ще го направя, …

Марибел не можеше да повярва на очите си, явно зрението ѝ имаше нужда от преглед отново. - Щом ти е дъщеря, виж я какво прави! - продължи да крещи старицата. - Може ли такова нещо? Тука всякакви хора минават, тя се е съб…

Марибел присви очи. Махна очилата си, почисти ги, сетне пак ги сложи. Това не изглеждаше възможно, момчето, което твърдеше, че разпоретината му е дъщеря, не изглеждаше по-възрастен от нея. - Дъщеря ти? Тази ти е дъщеря? …

Марибел беше шокирана. Какви извратеняци водеше тук тази долна разпоретина? - Момче, ти добре ли си? Как ще говориш такива неща, ей сегичка ще извикам гвардията, няма да си позволявате такива неща, една курва няма да раз…

- Ама как ще те оставям намира? Какво е това нещо? Безобразие! - изкрещя Марибел. - Няма да стане твоята, няма да превърнеш това кралство в бардак. Момче, тебе поне не те ли е срам, ами тука ако минат деца?