Търсене

Марибел също тръгна след трите жени. Старицата беше изгубила надежда за развитието на Еритос, след като все повече млади намираха за нормално да се държат напълно безобразно.

- Ами а най-после! - радостно възкликна Марибел. - Какво чакаме?

- Ау, че си невъзпитана! - възкликна Марибел и тропна с крак. - Ей това представлявате днешната младеж, като пораснеш още малко, ще почнеш да се разгологъзваш и ти като онази курва. - зацъка за пореден път с език тя.

- А! Че добре го каза момиче, един път да се съглася с тебе днеска. Ако Владимир не се беше месил навремето, той крал Синамор си му разбираше на Брукмуур. Умен човек, мислеше за народа.

- То вече не става за нищо това място. - зацъка с език възрастната жена. - Едно време беше то хубавото, вече се напълни с дракони и не останаха свестни хора, особено сред младите.

- Ами да беше казала по-рано бе момиче, можеше да сме се прибрали. - укори я Марибел.

- Ако бяхте нормални момичета щяхте да ме чуете като най-възрастна, но забелязвам, че явно в кралството има проблем с младите поколения. - възмутено отвърна старицата.

- Ще се прибираме, как какво ще правим? - раздразнено отвърна Марибел.

- В никой случай! - тропна с крак Марибел. - Никъде няма да ходите, ако трябва ще ви нашаря с ей оная сопа ей там. - тя посочи към един самостоятелно откъснат клон от едно от дърветата в гористата част.

- Ами помагайте си ѝ вие. Аз това нещо няма да го пипам. - тросна се старицата.

- Приключвате ли с дивотиите скоро? - нервно се намеси възрастната жена. - Аз съм на възраст вече, бая вървяхме и ме болят краката. Искам да се прибираме.

Марибел се обърна към лилавокосата жена. - Ами доста си е безразсъдно да идваш тука сама, като имаш дете. - навири нос старицата. - Но така или иначе си права, май. Давайте да си ходим скоро, докато наистина никой не е д…

- Не съм ти казала, че ще го направиш нарочно, момиче, просто си млада и си мислиш, че всичко де що хвърчи се яде. Тея места са много опасни, чудо голямо, че си го намерила случайно като си обикаляла. Вие младите страх и…

Баба Марибел присви очи. - Ето за това нещо говоря. Владимир навремето същите неща казваше, а пък пак ни нападнаха дракони и Брукмуур изгоря до основи. И на него не можеше да му се вярва, както и на вас. Чели сте нещо, к…

Марибел застана с ръце на кръста. - Не разбирам кое му е смешното. Ако бяха тука, нямаше да се налага да ви слушам младежките дивотии и да идвам на подобни занемарени места.

- Как ще са деца, на по тридесет са. - възмутено отвърна Марибел.

Възрастната жена изцъка с език. - Че то това и сега не е сигурно, само жени сме тука, ако стане нещо, кой ще ни спасява? Че и внуците ми ги няма, съвсем ще я втасаме.

Марибел не изглеждаше особено впечатлена от местността. - Аз не знам какви са тия глупости. Някакви кокали, според мене трябва да си ходим от това място. Не изглежда хубаво.

На Марибел ѝ беше малко трудно да повярва, че това момиче няма да ги обърка и изгуби някъде, но нямаше особен избор, освен да следва групата. Отново съжаляваше, че са само жени, а и не изглеждаше като другите две да прие…

- Нямаше, но щеше да има с тия неговите ферми за изхранване на дракони. Как си я мислиш тази работа, че щеше да продължи? Добре, че беше крал Синамор да ни отърве. Тази Клара сега съсипа целия му труд, ама какво ли можем…

- Именно, момиче, затова ти казвам все, че си малка и не знаеш как бяха нещата. Наистина имаше дракони, за всичко беше виновен Владимир. Сега, крал Синамор наистина сгреши като се опитваше да преговаря с тия твари в нача…

- Даже не знам как знаеш тая приказка на тия години, момиче, но това бяха измишльотините на Владимир. - отвърна старицата. - Никой нормален не му се връзваше, то затова и стана каквото стана. - пренебрежително махна с ръ…

Марибел не схвана подмятането на среброкосата жена със странните уши. - Не знам откъде се навъдихте напоследък такива невъзпитани млади хора. Всичко започна с онази долна курва и от там все на зле е тръгнало това кралств…

Старицата доста се изненада от невъзпитаното държание на това младо момиче. Онази уличница все пак бе успяла да поквари и други жители на Еритос с безобразното си поведение?! - От мен да помниш момиче, не е хубаво да дър…

- Момиче, ти няма как да имаш мнение, като си толкова малка. - засмя се Марибел. - Нищо не си видяла от живота още, но ще разбереш един ден, че баба ти Марибел е била права.