Търсене

Силиа въздъхна. - За разлика от теб, Лилит, аз не следя хората. Как бих могла да знам, че са били все още в таверната? Не очаквам някой да ми съобщава подобни неща.

Силиа сбърчи вежди. Не разбираше какви ги говори Лилит. - Лилит, добре ли си? Тримата бяха в таверната за нощ. - сви рамене принцесата.

Силиа въздъхна. - Надявам се да си прав. - изрече Силиа само и само да не се заяжда с него.

Силиа въздъхна. - Тогава си пропиляваш шанса да си върнеш силите обратно. - изрече принцесата. - Ами ако Хенар Всевишният реши да отнеме и останалите ти сили и те остави да живееш като най-обикновен човек? След 50-60 год…

Силиа се доближи до Аджакс. - Виж, знам, че не желаеш да го правиш и знам, че това по някакъв начин ще накърни гордостта ти, но трябва да се изправиш пред Хенар Всевишния и да се извиниш. Знам, че злото трябва да бъде из…

Силиа дойде и поздрави присъстващите.

Силиа въздъхна и кимна. Беше ѝ ясно, че няма да прекара време с Крисчън. Тя пожела лека вечер на който беше останал и последва Афсол и Елвира.

- Ще бъде, ако Аджакс поне малко преглътне гордостта си и се извини, но знаейки го, няма да се случи. - въздъхна Силиа. - Опасявам се, че ще се наложи да съжителства край нас вече.

Силиа въздъхна. - Опасно е, да, но е още по-опасно той да продължава да се навърта наоколо. Аджакс няма навика да оставя живи хората, които са го виждали, не знам защо. - отвърна принцесата. - Нямаше да изпълня молбата м…

Силиа въздъхна. - Бях отвлечена от ефоския бог на войната. Искаше да му извърша услуга и го сторих. Надявам се да се осъзнае да не създава проблеми. - изрече принцесата.

Силиа кимна и вътрешно се подразни. Явно отново нямаше да останат сами. - Да, пък и вече е късно за друг кораб да дойде. Пристанището е затворено.

- Радвам се, че сте се спасили. - въздъхна Силиа облекчено. - Утре ще се приберете с друг.

Силиа се засмя. - И как Далия се е навила на това?

Силиа сви рамене. - Не знам, това е твое решение. - изрече принцесата. Тя отиде да си налее бяло вино и забеляза, че Крисчън, Далия и Беатрис са някак мокри. - Какво е станало с вас, Крис?

- Тогава трябва да се явиш пред някакъв съд след десет дни. - отвърна Силиа. - Това бяха думите на Хенар Всевишния.

Силиа кимна и се доближи до Аджакс и Юки. - Говорих с Хенар Всевишния и той каза, че ще си помисли дали ще ти върне силите, ако се извиниш.

Силиа въздъхна. - Аджакс ме отвлече и ме помоли да говоря с Хенар Всевишния да му върне силите. - отвърна набързо Силиа. - Трябва да му кажа какво стана.

Силиа най-сетне се върна в Еритос. Слава богу, не беше забелязана и арестувана от войниците на баща си. Тя първо се доближи до Афсол, трябваше да го успокои. - Добре съм, батко. Никой не забеляза, че се върнах в Ефос.

Силиа тежко въздъхна. Само това ѝ липсваше - боговете да се преселят и тук. Тя се отпусна в леглото и се замисли за опциите си. Колкото и да не желаеше да се връща в Ефос, щеше да бъде принудена да го направи, тъй като А…

- Ще си помисля, но наистина не мога да ти гарантирам, че ще ти помогна. Не знам дали бих повлияла на решението на Хенар Всевишния.

Силиа отвори уста, за да каже нещо, но от устните ѝ не се изтръгна дори стон. Принцесата знаеше, че ако продължава да лази по нервите на Аджакс той като нищо можеше да нападне приятелите ѝ, а тя не желаеше това. - Виж, р…

Силиа не помръдна. - Тогава добре дошъл в Еритос. Дано тукашните богове ти допаднат.

Силиа въздъхна. - Може би, но ако се върна в Ефос ще бъда убита от баща ми, така че не мога да рискувам. - изрече принцесата. - Не съм безсмъртна, за разлика от теб. Ако поговориш с Хенар Всевишния и се извиниш, може и д…

Силиа знаеше, че това ще ядоса Аджакс, но тя не успя да сдържи смеха си, слушайки тази история. - Какво да ти кажа... добре дошъл в клуба, предполагам. - изрече тя. - Какво по-точно искаш от мен? Аз не мога да ти върна с…

- Изгубил си част от силите си? Какво се случва при вас, за бога?