Търсене

Силиа дойде заедно с драконите си, за да намери последното баунти, което бе взела.

Силиа въздъхна и се върна обратно в замъка. Трябваше утре да поговори с Катрин.

- Ти добре ли си? - попита Силиа и забеляза, че е има зараснали рани.

Силиа отвърна на прегръдката ѝ. - Радвам се да узная, че си добре. - изрече тя и погледна към Дейвид. - Иан се е свързал с теб?

Силиа дойде до замъка си и повика Мели. Робинята се появи подготвена и започна да третира раните на драконите. - Не са тежки, това е добре. - Знам, че ще се справиш, Мели. - отвърна принцесата и тръгна към дома на Катрин…

Силиа и драконите ѝ успяха да победят съществото, но отново бяха ранени. Принцесата трябваше да ги остави на грижите на Мели.

Силиа дойде заедно с драконите си до Сенчестите острови и започнаха да търсят чудовището.

Силиа кимна и телепортира двете обратно в Еритос.

- Сетих се. - изрече Силиа. - Добре, нямам време сега да чета книги и да гледам колети. Върви остави книгата върху писалището ми, а колета прибери някъде в библиотеката.

- Джой, на Афсол робинята. Някакъв колет от Ейда, сякаш ми пука. - извъртя очи от принцесата и забеляза някаква книга в ръцете на Розан. - Аз не те ли пратих за информация за Иан? Какво е това?

Силиа извъртя очи. Изобщо не ѝ беше до колети от тези идиоти от Милбърн. - Да, благодаря. - изрече принцесата и взе колета, след което отпрати Джой.

Силиа си помисли, че е Розан, но тя пък защо да чука, като можеше да влезе? Принцесата стана от мястото си и предпазливо отвори вратата. Изненада се да види Джой на прага си. - Какво има, Джой? Какво иска господарят ти о…

Силиа и Розан бяха решили да дойдат до Кросфайър Муунлайт, защото не мислеха, че Иан е изобщо в Еритос. Беше много съмнително как никой не можеше да каже дали го е виждал, а едва ли този мъж имаше средства да подкупи все…

- Добре, нека вървим. С Розан обиколихме кралството, наистина не знам къде вече да търсим.

- Не. - поклати глава принцесата. - Не знам дали не е добра идея да останеш тук, ако реши да те потърси по някакъв начин.

- По-миналата вечер дойде до замъка ѝ. Аз бях тази, която му отвори вратата. - отвърна принцесата. Чувстваше се виновна за станалото, макар и да нямаше вина. - Упои ме и после я е отвлякъл.

Силиа погледна към Розан, сетне въздъхна. - Иан отвлече Катрин. Опитваме се да ги намерим. - отвърна принцесата.

Силиа и Розан дойдоха до дома на Дейвид. Бяха търсили Катрин цял ден и цяла вечер, но следа от нея нямаше, което беше много притеснително. Принцесата почука на вратата на замъка, надявайки се Дейвид да е тук.

Силиа побърза да облече първото, което напипа в гардероба. Тоя Иан постъпваше точно като Конър едно време. Принцесата можеше само да се надява проклетникът да не посегне отново на Катрин. Момичето не заслужаваше нищо от …

- Да. - изрече Силиа, докато бързаше да се качи на горния етаж. - Упои ме, каза че е дошъл да види Катрин. Дано нищо не ѝ е сторил.

Силиа най-сетне се разбуди. Усещаше ужасно главоболие, тоя Иан явно беше прекалил с дозата. Принцесата осъзна, че е в друга стая и побърза да излезе. Трябваше да се преоблече и да намери Розан. Докато вървеше към стаята …

Силите вече напускаха Силиа. Все повече ѝ се доспиваше. Явно този мъж беше въпросният Иан. Принцесата се отпусна и накрая изгуби съзнание.

Силиа опитваше да не вдишва, но знаеше, че няма да може да удържа това дълго. Принцесата дереше ръцете на този мъж и скимтеше през ръката му, но явно никой не я чуваше. Не можеше още дълго да се съпротивлява на веществот…

Силиа се бе приготвила за лягане, но нямаше вода, затова бе слязла да си напълни в една кана. Докато вървеше към стаята си, принцесата чу почукването. Робите вече си бяха легнали, нямаше кой да отвори. Пък и вероятно беш…

Силиа се върна с драконите си в Еритос и повика веднага Мели. Робинята се изненада, та драконите бяха напълно здрави само преди минути. Тя не посмя нищо да каже, вместо това започна веднага да третира раните им, този път…