Търсене

"Проклетник!", помисли си принцесата. Явно тя щеше да бъде тази, която да се моли. - Радвам се да го чуя. - изрече тя и нежно погали бузата му.

Силиа присви очи и преглътна. - Нима? - тихо попита тя.

Силиа стисна очи. Не трябваше ли тя да води всичкото това? Защо му се разтапяше в ръцете точно сега? Движенията на езика и пръстите му я докарваха до лудост, като всеки път. Нямаше къде да избяга, а усещаше, че достига к…

Силиа подбели очи. От толкова време не беше правила секс, че не ѝ беше никак лесно да контролира тялото си. Страстта и удоволствието изместваха все повече раздразнението, което изпитваше към Крисчън. Принцесата изстена и…

Силиа изстена тихо и стисна с ръка чаршафа. Защо не изглеждаше недоволен преди малко? Явно не бе успяла да прецени кога ще свърши. Нямаше особено много време да мисли за това, трябваше да се старае да не показва колко ѝ …

Макар и да не ѝ личеше, Силиа се подсмихна. Тя продължи заниманието си още малко, след което спря и се изправи от мястото си. Отправи се към леглото и му направи знак с пръст да се приближи.

Силиа реши да подмине малката му поправка. Тя продължи да облизва и поема пениса му, като от време на време обръщаше внимание и на тестисите му. Не че го заслужаваше, беше му направила подарък.

Силиа смъкна панталона му и се подсмихна, когато установи, че пенисът му се е втвърдил. Добре, нямаше да си говорят, това беше наистина добре. Принцесата облиза устни и застана на колене пред Крисчън, след което пое пени…

Силиа тихо изстена и продължи със заниманието си. Тя обхождаше с ръце разголеното тяло на Крисчън, след което постави ръце на панталоните му и започна да ги разкопчава, докато го гледаше с някаква смесеца от желание да г…

Докато я носеше към старата ѝ стая, Силиа не спираше да обсипва лицето му с целувки. След като влязоха вътре, принцесата се освободи от ръцете му и грубо го блъсна към стената, след което зарови шия във врата му. Вече не…

Силиа се изненада, че Крисчън не я отхвърли, но сетне задоволство завладя тялото ѝ. Добре, Елвира може и да беше права. Щеше да го изчука, утре щеше пак да му се сърди, голяма работа. Принцесата отново жадно впи устни в …

- Пих достатъчно. - изрече Силиа и влезе вътре. - Жадна съм за нещо много по-хубаво от вино... Теб. Принцесата впи устни в тези на Крисчън. Надяваше се да не изглежда като отчаяна ненормалница, че иначе Елвира щеше да за…

- Знам ли... - сви рамене принцесата. - Дойдох да разпусна малко, имаш ли против?

Силиа пристигна пред имението на Арус и почука на вратата. Нямаше представа на какво да се надява, но щеше да убие Елвира.

- Ти си непоправима! - изсъска принцесата. Не можеше да разбере защо Елвира иска от нея да се унижава толкова. Стоя няколко секунди без да мръдне и гледаше маркизата, която очевидно също нямаше да помръдне от мястото си.…

Силиа поклати глава. - Не, това е нелепо. Не стига, че ме мислят за луда, сега още повече. - изрече принцесата. - Няма как да стане.

Силиа извъртя очи. - Стига глупости. - изсмя се тя. - Дори и да стане, което ме съмнява, какво ще обяснявам после? Как така не му говоря и сега отивам да спя с него и после пак да не му говоря?

- Сега игнорираш ли ме? - попита Силиа на висок глас.

- Добре? - учуди се Силиа. - Ако ме отхвърли е добре? Не, ти наистина не си добре.

Силиа невярващо вдигна глава към Елвира. - Ти добре ли си днес? Крис е причината да съм в това състояние, как така ще ходя при него? - повиши тон принцесата. - Да, да взема да отида и да попадна на оная проклетница Нана.…

- То звучи, но не ме спира от това да избягам. - въздъхна Силиа.

Принцесата поклати глава. - По-добре не. Просто така нападнах един невинен мъж, след като му предложих да правим секс. Не мисля, че искам да виждам хора известно време.

Силиа отново въздъхна. - Казах ти. - изрече тя. - Отдавна знам, че не бих намерила сили в себе си да спя с друг, вече се и убедих в това.

- Не. - изрече Силиа. - Мина добре в началото. Мъжът приличаше на Крис, не беше лош избор, но когато се качихме в една от стаите... не знам, просто усещах цялата тази работа толкова грешно. Въпреки това реших да продължа…

Силиа въздъхна. - Прибрах се. - изрече тя. - Не мина никак добре, както и предполагах.