Търсене

Силиа не разбираше на какво се хилят тия двете, но не я и интересуваше особено. Тя разгледа сергията. - Порция пилешки хапки, благодаря! - изрече принцесата и плати, сетне взе чинията, в която ги сервираха.

Силиа последва Елвира. Храна звучеше по-добре.

Силиа си пое дълбоко дъх. - Има ли изобщо някакво значение? Просто изберете някоя и толкова.

- Лилит, колко е богата моята колекция не ти влиза в работата. - изрече Силиа и се обърна към Нана. Направо се забавляваше с тия двете. - Ако сте привършили с купуването на бельо, може да отидем на друга сергия.

- Може би. Въпреки това, не виждам за какво да обсъждам каквото и да е с когото и да е. - изрече Силиа. Не трябваше да се записва на подобни събития.

Силиа извъртя очи. - В... не е твоя работа. - отвърна тя. Още ли щяха да я занимават?

Силиа сви рамене. - И сама мога да си помогна, избирайки си бельо.

- Моите виждания са си мои. - натърти на последната дума Силиа. - Не възнамерявам да коментирам нищо свързано с хора, които не присъстват тук.

- Не е моя работа какво печели Крис. - изрече Силиа. Принцесата забеляза, че Елвира си бе купила нещо. Не се бяха събрали за повече от десет минути и тези двете вече я побъркаха.

Силиа извъртя очи. - Стига си говорила глупости, Лилит. - изрече тя и се обърна към Нана. - Не възнамерявам да обсъждам вкусовете си с когото и да е.

Силиа извъртя очи. Нана беше ли хипнотизирала Елвира? Не разбираше защо маркизата отвръща на небивалиците ѝ. Принцесата се отдръпна малко встрани, не искаше да я занимават.

Силиа сви рамене. - Ако ти харесва си го купи. - отвърна незаинтересовано принцесата.

Силиа се изсмя. - Какво мога и не мога да си позволя си е моя работа. - изрече принцесата. - Нямам намерение да си пилея златото за щяло и нещяло. Щом искате да посетим щанда за бельо, добре. Нямаше никакъв шанс да споде…

Силиа поклати глава. "Продължавай да говориш за злато и сигурно ще те накара да ѝ купиш всичко, което си избере.", помисли си принцесата. - Не нося злато. Не възнамерявам да купувам нищо.

Силиа едва устоя на желанието да извърти очи, когато чу гласа на Нана. Започваше се. - Да. - отвърна принцесата.

Силиа се засмя. - Дано си прекараш добре. - изрече принцесата.

- Направо. - кимна Силиа. - Пълен ужас, да ме пита някой защо се записах. Сякаш не знаех какво ще стане. Принцесата погледна към двете жени, с които трябваше да бъде в отбор и още повече започна да се дразни. Не, след съ…

Силиа се изсмя и дръпна Елвира за ръка, сетне се отдалечиха малко. - Все още ли мислиш, че животът ми се подрежда в правилна посока? - вирна вежда принцесата. - Казах ти, че Съдбата иска само да страдам. На предишното съ…

Силиа бе получила бележка, че трябва да се яви на пазарската улица на Кросфайър Муунлайт за събитието. Принцесата стигна до уреченото място и ядно въздъхна. Разбира се, че от всички хора на тоя свят, точно с Лилит и прок…

Силиа още дълго нямаше да може да си построи къщата на самотния остров, тъй като смотаните строители се инатяха и не искаха да ѝ приемат молбата. Докато течаха преговорите, принцесата реши да види какво събитие е било ор…

- Опасявам се, че Матилда няма да оправи нещата. Колкото и да не ми се иска, светът въобще не е розов, отвратителен е. И щом не ме иска, аз също не го искам. - изрече Силиа. - Не виждам причина да преминавам през какво л…

Силиа горчиво се засмя. - Такава за мен вече не съществува. - отвърна принцесата и изпи и тази чаша абсент. Чувстваше се подута, но скоро щеше да си налее още. - Не мога повече да гледам позитивно на нещата, изморих се.

- Елвира, сериозно ли? Погледни ме само - опитвам да имам някакви нормални отношения с хората, но нищо не се получава. Получавам само разочарование. Най-лесно е да не си сред хора - живееш си най-спокойно и никой нищо не…

- Никак не е скучно, ако обичаш самотата, Елвира. Вярно, накрая ти омръзва да ядеш само риба, но честно казано предпочитам това пред това да гледам щастливите мутри на Крисчън и лисугерите. Наистина трябва да заведа стро…

- Добра идея, но скоро ще има събитие. - въздъхна Силиа. - Иначе да, с удоволствие бих се преместила на безлюден остров, където никога повече няма да срещна хора и шибани лисици.