Търсене

- Как пък не! - изрече Силиа. - Мели е моя робиня и аз съм тази, която ще ѝ дава заповеди. Принцесата ще се справи с проблема си сама. Принцесата се обърна към Елвира. - Искаш ли да останеш тази вечер?

Силиа скръсти ръце. - Милата ти, невероятна съпруга, твърдеше, че си на безлюдния остров, на който си почивах за кратко, когато те нямаше. Вярваше, че Сандреа няма да се върне с теб, а след тази ужасна новина, Елвира ще …

- Наистина ли ме питаш това? Достатъчни бяха нелепите ти обвинения, че крием Афсол, за да се вижда с Елвира. - изрече Силиа. - И това ти е малко задето се разхождам с тази лилава коса сега.

Силиа се засмя. Не предполагаше, че пигментът ще има чак такъв ефект. - Честно казано, този цвят ти отива. Щях да сложа черно, но нямаше да се разпознаваш в тъмното. - продължи да се смее принцесата, сетне изражението ѝ …

- Натаниел дойде да ни съобщи, че си изчезнал. Може все още да е тук, очаквайки новини. - изрече Силиа. - Сандреа по-късно ще го потърси.

- Надявам се. Не бива да изпуска едно нещо. - многозначително се усмихна Силиа. Беше сложила пигмент от еритоско индиго в пяната за баня на Аша. Проклетницата само трябваше да се изкъпе, за да стане цялата синя.

Силиа тъкмо се връщаше от стаята на Аша, когато чу гласовете на Афсол и Сандреа. Тя реши да отиде при тях. - Защо си станал?

Силиа дойде и остави бележка за Елвира. "Сандреа намери Афсол и той иска да те види. Ако желаеш, ела."

Силиа изтри сълзите си и се усмихна. - Ще ѝ изпратя бележка. Не мога да гарантирам, че ще дойде. - въздъхна принцесата. - Ще ти дам отвара да поспиш. Силиа отвори нощното шкафче и извади едно шишенце с обезболяваща отвар…

Силиа му помогна да се нахрани. - Само месец. - изрече тя. - Каза, че отиваш на мисия и толкова. Ни вест, ни кост. Принцесата остави празната купичка на нощното шкафче и очите ѝ се напълниха със сълзи. - Никога не се беш…

На Силиа ѝ се прииска да запищи. Всички ли щяха да ѝ напомнят този ужас? Принцесата пусна завивката и скръсти ръце. - Вече се съмнявам, че заслужаваш супата. - намуси се тя. - Относно цвета ми... Питай съпругата си, кога…

Силиа се учуди на странното му искане, но го направи. - Топло ли ти е?

Силиа беше приготвила супа за Афсол и му носеше в една купичка, когато чу кашляне от стаята му. Тя побърза да влезе вътре, остави купичката на нощното шкафче и му наля вода в една чаша. Даде му да отпие няколко глътки. З…

Силиа взе стола, който беше до писалището и го постави до леглото на Афсол. Седна на него и взе ръката на брат си в своите. Най-сетне даде воля на сълзите, които потискаше твърде дълго време. Не се беше самоубил, както с…

Силиа се приближи до леглото на брат си и се надвеси над него. - Утре ще я доведа, не се тревожи. - тихо изрече тя. - Сега обаче трябва да спиш, за да събереш сили, когато тя дойде. Принцесата си отдъхна, когато Афсол от…

- Не ме е боядисвала тя. Подмени пигмента и сега трябва да бъда копие на Моника, докато не оправя проблема. - изсумтя Силиа.

Силиа въздъхна ядно. - След като ти замина да търсиш Афсол, тя започна да твърди, че Афсол е на безлюдния остров, на който бях за няколко дни. Твърдеше, че ще се върнеш с новините, че не си го намерил, а след това Елвира…

- Не. - студено отвърна Силиа. - Не виждам причина да го виждаш, след като така силно вярваше, че е избягал, за да бъде с Елвира. Силиа се върна в стаята на Афсол и я заключи отвътре. Нямаше да допусне тази проклетница д…

Силиа скръсти ръце, за да не зашлеви тази проклетница. - Разбира се. Той беше на самотния остров, за да ти изневерява с Елвира. - извъртя очи принцесата.

Силиа изсумтя. Ей сега щеше да види тази. - След малко ще се върна. Принцесата излезе и забеляза Аша да стои близо до стаята. - Е, на отпочинал човек ли ти прилича? - кресна принцесата. - Нали не беше изчезнал? Или сега …

Силиа извъртя очи и ядно въздъхна. - Прав си, не е никак подходящ момент. - изсъска тя. - Виновна е Аша, толкова ще ти кажа.

- Не знам, Мели. - изрече Силиа. - И лунен прашец не иска. Силиа помогна на робинята си да намаже раните на Афсол с някакъв мехлем, след което ги превързаха. Сандреа им помогна да сменят чаршафите. - Трябва да останеш ту…

Силиа и Сандреа отидоха да изпълнят онова, което Мели искаше. Скоро се върнаха с топла вода и кърпи. Робинята бе разрязала дрехите на принца и двете със Силиа започнаха да почистват засъхналата кръв от раните му.

Силиа чу дразнещия глас на тази проклетница и за секунда остави Афсол. Тя силно хвана Аша за предмишницата и я избута извън стаята на брат си. - Не това, което до сега си мислеше. - гневно изрече принцесата и затръшна вр…

След като положиха Афсол върху леглото му, Силиа се обърна към Сандреа. - Върви и я доведи. Вземи камъка ми за телепортация, по-бързо ще стане. - изрече тя.