Търсене

- Никога не бих си боядисала косата в този цвят доброволно, тъпачке. - изсумтя Силиа и опита да набута кичура обратно в шала. - Онази проклетница Аша си позволи да подмени пигмента на боята, защото си е втълпила, че Афсо…

Силиа изсумтя от яд. Знаеше си, че тази проклетница ще направи нещо подобно. - Не съм си боядисвала косата в лилаво, тъпачке. - извика принцесата. - Не бих направила подобно нещо.

Силиа хвана ръцете на Лилит и се опита да я отблъсне от себе си, но проклетницата не отпускаше захвата си. - Пусни ме, ненормалнице! - извика принцесата и я избута от себе си с всичката си сила.

- Не, но посмя да стори нещо с косата ми, защото вярва в пълни глупости. - изсумтя Силиа. - И пак, това не е твоя работа.

- Разбира се, че не. - изрече Силиа. - Налага се заради онази тъпачка ей там. - посочи тя Аша и присви очи, когато я забеляза да си говори с Крисчън.

Силиа извъртя очи. - Ти просто искаш някакви подробности, Лилит. Удари на камък с мен и Крис и не спираш да ни заливаш с идиотщините си.

Силиа извъртя очи. - Лилит не казва нищо с добро, но все едно. И не, не ми е топло с това нещо. - отвърна Силиа. Писна ѝ да се обяснява на някакви шматки.

Силиа изсумтя. - Не, не се е случило нищо подобно. Какво нося и ще нося си е изцяло моя работа, Лилит, затова не се меси в нея. - изрече принцесата.

Силиа скръсти ръце. - Да съм те питала, Лилит? Ако не ми се налагаше, нямаше да го нося. - отвърна Силиа. - Върви говори с приятелките си.

Силиа извъртя очи. Разбира се, че от всички присъстващи, точно за нея щяха да се лепнат. Тя реши да игнорира Нана, нямаше какво да ѝ каже в момента, пък и не мислеше, че лисицата е искрена в думите си. - Какво искаш пак,…

- Със сигурност, но ще мине повече време, отколкото ми се иска. - изрече Силиа.

- Получи се. - въздъхна Силиа. - Обаче нямам намерение да ходя с това нещо докато се оправи тоя проблем.

Силиа беше ядосана. Трябваше ли да организират парти точно сега? Не можеха ли да изчакат два-три месеца? Принцесата реши да дойде като беше сложила шала за глава, който Елвира ѝ беше дала. Беше го застопорила добре с фиб…

Силиа кимна. - Добре. - изрече тя и последва Елвира. Щеше да остане тук тази вечер и утре щеше да се прибере. Трябваше да измисли още начини, по които да накара Аша да си плати за стореното.

- Заради нея съм с лилава коса! Много ясно, че няма да оставя нещата така. - изрече Силиа. - Ще си поседи няколко часа в тоалетната, за да си знае.

- Не знам какво да кажа относно това. Времето ще покаже. - изрече Силиа, сетне се усмихна. - Може пък и да е станал вдовец, когато се прибере. Идиотката още не е разбрала, но разхлабителните в чая ѝ скоро ще започнат да …

Силиа въздъхна тежко. - Надявам се. - отвърна тя. - Не искам да знам, че му се е случило нещо лошо заради теб и Аша.

- Защото мисли, че е избягал от нея. Твърди, че Сандреа ще отиде на острова, ще постои малко и ще се върне с новините, че не е намерил Афсол. След това, ти си щяла да отидеш уж на почивка, за да се разсееш от ужасната но…

Силиа сви устни. - Това не е така, опасявам се. Преди два дни дойде Натаниел, друг наемник от Братството на Афсол. Каза ни, че е изчезнал. - отвърна принцесата. - Сандреа отиде да го търси заедно с един от драконите ми, …

- Нямам намерение да се показвам с тази коса пред хора. Като ги знам всичките ненормалници, ще кажат, че търся още повече вниманието на Крис, а това не е така. - отвърна Силиа. - Между другото, може ли да остана тази веч…

Силиа извъртя очи. - Направо. Изобщо няма да ме помисли за отчаяна ненормалница, не. - въздъхна принцесата. - Аша е виновна за това. Смесила е боята ми с друг пигмент и ето го резултата. Дойдох да те питам дали имаш нещо…

Силиа отпи от виното, което Елвира ѝ предложи и въздъхна тежко. Тя смъкна шала от главата си и сви устни. - Това става.

- Яд и отчаяние, предимно. - ядно отвърна принцесата. - Нека влезем вътре.

Силиа дойде до замъка на Елвира. Трябваше да я помоли за някой по-нормален шал за глава, тъй като нейните не покриваха добре косата ѝ и постоянно се разхлабваха. Тя почука на вратата и зачака жената да ѝ отвори.

Силиа се изсмя. - Не виждам никаква причина да правим подобно нещо. - отвърна тя и се отдръпна от проклетницата. - Но ми се щеше думите ти да бяха истина, алчна курво. Щеше ми се брат ми да беше на някакъв безлюден остро…