Търсене

Силиа дойде до замъка на Елвира и остави бележка под вратата. "Силиа те кани на лов заради мисията."

Силиа отново реши да направи лов като вчерашния и дойде до този дом, сетне остави бележка. "Силиа те кани на лов тази вечер."

Силиа дойде до дома на Елвира и ѝ остави бележка. "Силиа те кани на лов тази вечер."

Силиа кимна и взе камъка си за телепортация. Телепортира се в Кросфайър Муунлайт пред страноприемницата и зачака Елвира.

Силиа въздъхна. - Не се държиш особено добре с това момиче, Елвира. - отвърна принцесата. - Ще дойда, но само за тази вечер. Утре ще се прибера в замъка на Афсол.

- На Ониксовия остров. - отвърна Силиа и въздъхна. - Ще трябва да се прибера за няколко дни в замъка на Афсол. Не смятам да отсядам във вилата си засега.

Силиа намери Елвира в библиотеката ѝ. - Реши ли къде ще ходиш на лов? - попита тя.

Силиа изпи отварата и докато се унасяше се молеше никога повече да не се събуди.

- Не знам как ще ни се отрази истината. Извършителят ни съсипа. - отвърна Силиа.

- Няма смисъл, Елвира. Ако не намерим извършителя, никога няма да се разплете тази история. - продължи да плаче Силиа. - Не мисля, че ще има връщане назад вече. Как ще си оправим отношенията след всичко това?

- Мели не знае за друга, освен любовна отвара, която да те накара да виждаш любимия си. - изхлипа Силиа и си пое дъх. - Има някаква друга отвара, с която изгубваш волята си и ставаш лесно податлив на внушения. Крис може …

Силиа опита да се успокои, но не ѝ беше лесно. Наученото съвсем разби сърцето ѝ. - Казва, че не го е направил, защото не може да си спомни. - изхлипа Силиа и зарови лице в рамото на Елвира.

Силиа не можеше да намери сили в себе си да отговори. - Не може ли всичко да свърши вече? Колко още трябва да изстрадам, Елвира? И най-вече за какво?

Силиа се върна в замъка на Елвира и не издържа повече. Свлече се по входната врата и започна да плаче. Това, което Мели ѝ каза обясняваше поведението на Крисчън и защо нищо не помни. Колкото повече мислеше за тази възмож…

- Дано си права. - тихо отвърна Силиа. Трябваше да внимава. Ако Аша ѝ беше сторила това, трябваше да намери начин да го докаже. Надяваше се Мели да може да ѝ помогне.

Силиа поклати глава. - Не мисля, че сега е моментът. Тя е близка с Афсол, ще му сподели какво ми се е случило, а не желая това. Първо трябва да разбера кой ми причини това, после ще трябва да се моля за чудо да бъда в ко…

- Не точно. - въздъхна Силиа. - Утре ще поговоря с Мели. Надявам се тя да има поне някаква представа какво може да ми се е случило. После ще мисля как да продължа.

- Категорично не. - поклати глава Силиа. - Не мисля, че би се занимавал с подобно нещо. Ако сметне, че му преча просто ще ме убие. За какво му е да изпраща някой, който да ми причини това? Дори и да спра да се виждам с К…

- Не мисля, че са те. - изрече Силиа. - Лилит и Далия нямат причина, нищо не съм им направила, само споря с тях. Ако искаха да ме наранят заради това, щеше да се случи много по-рано. Колкото и да мразя противните лисици,…

- Аз също не мога да си обясня това. - наведе глава Силиа. - Опитвам се да намеря нещо нередно в този ужасен спомен, но освен поведението му, няма нищо нередно.

Сълзи избиха в очите на Силиа. Съвсем бегла усмивка застана на лицето ѝ. - Знаех си. Той не е такъв, няма как да е той.

Силиа изгледа Елвира неразбиращо. - Какво говориш? Какво става?

- Не съм гладна. - тихо отвърна Силиа. - Не мога да разбера защо не мога да се събудя. Защо продължавам да сънувам този кошмар?

Силиа изпи отварата и се отпусна върху канапето. Може би пък след известно време този спомен нямаше да е реален. Може би все още сънуваше кошмар, в който се разиграват последствията от станалото. Сигурно спеше много дълб…

- Не. - отвърна принцесата и избърса сълзите си, макар и да нямаше смисъл, те продължаваха да се стичат по лицето ѝ. - Те ще го убият, не мога да им кажа. Не мога да кажа на никого, не искам другите да разбират.